О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 20.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 79/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 3021 от 14.05.2018г., постановено по гр.д.№ 6718/2017г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 20983 от 30.01.2016г. по гр.д.№ 28225/2014г. на Софийския районен съд, 40 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Г. В. Д. иск с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху първия жилищен етаж и прилежащото му избено помещение в югоизточната част на построена в УПИ ****-****, кв.**** по плана на [населено място] двуетажна жилищна сграда, ведно с прилежащите им части от общите части на сградата и от дворното място, а именно: да възстанови зазидана врата на избата на ищеца и вратата на югозападната изба; да премахне метална решетка на площадката на първия етаж и да предаде на ищеца два броя ключове от общата входна врата и обща порта и с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу същия ответник иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство М. Г. М. е собственик на първия жилищен етаж от сградата, ведно с избено помещение в югоизточната част, придобит по силата на договор за дарение от неговата майка, обективиран в нот.акт № 139/1975г., а ответникът Г. В. Д. притежава по наследство и дарение втория жилищен етаж, ведно с избено помещение в североизточната страна. Във връзка с иска по чл.109 ЗС въззивният съд е приел, че ответникът не е извършил нито едно от твърдените от ищеца действия върху общата част (югозападното мазе) за имотите в сградата, а ги е заварил, когато е придобил имота през 2008г. Зазиждането на вратата на югозападното мазе и изместването ? от стълбите, както и зазиждането на вътрешната врата на прилежащото към етажа на ищеца югоизточно мазе и отварянето на нова врата със самостоятелен вход и стълби откъм двора, е направено през 1984г—1985г. от бащата на ищеца. Освен това е прието, че монтираната на едното рамо на стълбищната клетка декоративна метална решетка препятства достъпа до собствения на ответника втори жилищен етаж и таванските помещения, в които ищецът няма права, а не и до собствения му първи жилищен етаж, нито по делото е установено ищецът да няма достъп до собствения му имот или ответникът да го препятства. В обобщение е посочено, че не са не са налице неоснователни действия от страна на ответника, с които да се засяга имотът на ищеца и да се създават пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем, поради което предявеният иск е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Г. В. Д. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, поради което общите предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК не са налице. Освен това липсва и противоречие на въззивното решение с ТР № 31/1984г. на ОСГК на ВС и с Р № 802 от 24.11.2004г. по гр.д.№ 544/04г. на ВКС, І г.о., нито касаторът сочи в какво се състои противоречието. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК, като във връзка с направеното от касатора оплакване за процесуална недопустимост на въззивното решение релевантни доводи не са изложени (посочено е, че недопустимо е с решение на български съд да се узаконяват незаконните самоуправства на единия собственик, с което правоимащият собственик се лишава от законните му права).
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта му относно иска по чл.109 ЗС.
Жалбата срещу въззивното решение в частта му, с която е разгледан предявеният иск по чл.32, ал.2 ЗС е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС. Ето защо в тази ? част жалбата следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3021 от 14.05.2018г., постановено по гр.д.№ 6718/2017г. на Софийския градски съд, ІV-Д с-в, в частта му относно иска по чл.109 ЗС.
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на М. Г. М. срещу въззивното решение в частта му относно иска по чл.32, ал.2 ЗС.
О с ъ ж д а М. Г. М. да заплати на Г. В. Д. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: