О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 21.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 267/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. В. Б. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат П. В., против решение №271/09.11.2011г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№434/2011г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №363/04.12.2009г. постановено по гр.д.№566/2009г. по описа на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено:отхвърля предявения от Д. В. Б. против Община [населено място],установителен иск за собственост върху описания в решението недвижим имот.
В изложението си по член 284 ,ал.3,т.1 ГПК ,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като въззивната инстнация не е съобразила,при постановяване на своя съдебен акт,практиката на ВКС на РБ,по приложението на материалния закон-Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.”,
След което се правят оплаквания,че въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС,дадени с отменителното решение на съда,не е изяснил делото от фактическа страна относно завземането на имота,поради което касатора твърди/цитирам/:
„С оглед изложеното дотук и в противоречие с практиката на ВКС по цитираните съдебни актове,въззивният съд неправилно е отговорил на следните въпроси:
1.Приложим ли е реда за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ,при положение,че имотът ,предмет на делото не е бил включван в ТКЗС,ДЗС или други образувани въз основа на тях организации,когато е включен в урбанизираната територия на населеното място,с нов регулационен план и предвиден за обществено застрояване и улична регулация.
2.Задължително ли е провеждане на административна процедура по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ,без имотът да е включен в ТКЗС,а е бил в урбанизираната територия и не е бил одържавяван,
3.В конкретния случай обусловена ли е собствеността върху претендирания имот и неговото индивидуализация при загубени или заличени реални граници,в следствие на човешка дейност от реда,по който се възстановява/реституира/ това право на собственост.”,като се прилага към изложението цитираната в същото задължителна практика на ВКС.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предмет на заявената от ищеца претенция,с която се иска за се признае за установено правото на собственост на ищеца по отношение на ответната [община],е бивша нива от 1,171 кв.м,находяща се в землището на [населено място],местн.”Г. п.”,за която по-късно е уточнил с молба,че е местн.”К.”,представляваща имот пл.№4678 по кадастралния план на [населено място] от 1951г.,която притежава по наследство от наследодателя му Ж. Д. И.-починал на 06.11.1960г. В подкрепа на това твърдение ищецът е представил нот.акт за собственост №34/02.04.1956г.,издаден в полза на трето лица П. А. И. за нива от 1,1дка в мест.”К.”,а сега дворно място от 780кв.м,за който двор е отреден пл.№4679 по плана на [населено място],в който нотариален акт при описания на границите на този имот едно от посочените лица е Ж. Д.,както и удостоверение по член 13,ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ №1600/12.10.2002г.,издадено от техническата служба при [община],от което е видно,че записаният бивш имот пл.№4678/процесния/ на името на Ж. Д. В. не е нанесен в кадастралната карта, попада в строителните граници на населеното място и не може да бъде възстановен на собствениците му,които следва да бъдат обезщетени по реда на член 10б,ал.1 ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че процесния имот е бил включен в урбанизираната територия със Заповед №4143/1951г. и е отреден за комплексно жилищно строителство,като за тази нива е поискано възстановяване на правото на собственост от наследници на Ж. Д. И. –починал на 14.01.1974г. и с решение №30276/7.10.1992г. на ОСЗ Д. на наследниците на последния е отказано да се признае възстановяване правото на собственост върху същата в реални граници,поради това че попада в училище и обществена градина,които мероприятия са били изпълнени.С оглед установеното по делото,въззивният съд е стигнал до извода,че предявеният иск е останал недоказан,тъй като ищецът не е представил никакви доказателства,установяващи правото на собственост на неговия наследодател,на какво законово основание последния е придобил процесния имот,а представените такива по никакъв начин не установяват това право,тъй като се отнасят до други лица,включително и отказа за възстановяване на правото на собственост върху описаната земеделска земя в посоченото решение на ОСЗ-нива от 1,171дка в местн.”Горния пясък”-имот №4678 от КП,се отнася и е записана на друго лице Ж. Д. И.-б.ж. [населено място]-починал на 14.01.1974г.,а не за наследодателя на ищеца Ж. Д. И.-б.ж. на [населено място]-починал на 06.11.1960г.,поради което съдът е посочил,че за процесния имот не е поискана земеделска реституция в полза на наследодателя на ищеца Ж. Д. И.-поч.1960г.,нито от самия ищец ,нито от други наследници,тъй като спорния имот е бил земеделска земя,внесен е в ТКЗС и след това е включен в строителите граници на населеното място.
Видно от съдържанието на изложението на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,цитирано по-горе,в същото се правят касационни оплаквания по смисъла на член 271 т.3 ГПК,които са различни от основанията,предвидени в член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на постановеното въззивното решение ще се извърши след допускането на касационно обжалване на същото,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 ГПК.Наред с това, формулираните като правни въпроси в края на изложението на касатора,са неотносими към решаващите изводи на съда по спора.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение на изхода по конкретното дело е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска,и е обусловил решаващите изводи на съда.Очевидно формулираните от касатора правни въпроси не са свързани и не са обусловили правните изводи на съда по разрешения от него спор,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №271/09.11.2011г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№434/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: