О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София,22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1195 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. И. Я. от [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 81 от 07. 02. 2014 год., по ч. т.д.№ 4447/2013 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба вх. № 12473/02.08.2013 год., срещу определение на Бургаския окръжен съд № VІ- 1851 от 16.07.2013 год., по ч.гр.д.№ 1254 / 2013 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато от тричленния състав на ВКС нарушение на съществените процесуални правила, предвид характера на постановеното от Бургаския окръжен съд определение, даващ основание за определянето му, като такова, попадащо в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, предвид разрешения с него правен въпрос. Допълнително са наведени и доводи за преграждащия му характер, което становището е аргументирано с невъзможността по отношение на страната да се проведе равноправен и справедлив процес, обусловена от приетия окончателен характер на същото, без проведен инстанционен контрол и прекратеното, поради невнасяне на дължимата държавна такса, производство по гр.д.№ 382/2011 год., образувано по установителния иск на кредитора по чл.422 ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от А. И. Я. частна касационна жалба, тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че постановеният от въззивния съд съдебен акт, с който БОС се е произнесъл по законосъобразността на определението на Несебърския районен съд за обезсилване на издадената срещу частния жалбоподател, като длъжник в заповедното производство, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отменил същото, не е от категорията определения, подлежащи на касационен контрол, тъй като не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл. 274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Както последователно поддържа в практиката си ВКС, създадена по гл.ХХХVІІ от действащия ГПК, с която обжалваният съдебен акт на предходния тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС е изцяло съобразен, определението, с което въззивният съд се е произнася по законосъобразността на съдебния акт на първостепенния съд за обезсилване на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, вкл. в хипотезата, когато отменя същия, не може да бъде възприето за прекратително по см. на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като няма преграждащ развитието на самото заповедно производството ефект, какъвто е вложеният от законодателя смисъл в соченото основание.
Същевременно, обстоятелството, че с това определение не се дава разрешение на конкретен материалноправен спор, означава, че то не попада и в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и всички развити в противен смисъл доводи на настоящия частен жалбоподател са лишени от основание в процесуалния закон, предвид самостоятелния, специален и предшестващ исковия процес характер на заповедното производство по действащия ГПК, изключващ възприемането му като „друго производство”, свързано с исковото и от значение за последното с оглед неговия предмет.
Що се касае до твърденията, че при липса на инстанционен контрол над въззивното определение на БОС, длъжникът в заповедното производство е лишена от достъп и до правосъдие по см. на чл.6,т.1 ЕКПЧ, то те са неоснователни, предвид създадения с ГПК специален ред за защита на последния, вкл. чрез въведен извънинстанционен контрол и възможност за оспорване на вземането по исков път.
Водим от тези съображения настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че като е изложил аналогични правни съждения, предходният тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон и е постановил правилен съдебен акт, поради което и на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 81 от 07. 02. 2014 год., по ч. т.д.№ 4447/2013 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: