3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 24,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 145 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1421/8.ІІ.2012 г. на [фирма] – С., подадена чрез неговия юрисконсулт против определение № 61 на ВКС, ТК, Второ отделение от 30.І.2012 г., постановено по ч. т. дело № 980/2011 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на това д-во против въззивното определение № 15134 на СГС, ГК, с-в ІV-Г, от 19.Х.2011 г. по ч. р. дело № 11476/2011 г. С последното е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу І-воинстанционното Разпореждане на СРС, ІІ ГО, 72-и с-в, от 13.VІІ.2011 г. по гр. дело № 21157/2011 г., отхвърлящо заявлението му по чл. 417, т. 5 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение срещу ответното [фирма] – С. с предмет предаването на определена движима вещ, предмет на договор за лизинг, вписан в Централния регистър на особените залози при М-во на правосъдието.
Единственото оплакване на д-вото лизингодател за неправилност на атакуваното определение на ВКС е за постановяването му при допуснати от предходния негов тричленен състав съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира отменяването на този съдебен акт. Инвокиран е бил довод, че заявената в случая „цена на иска” била точно 10 000 лв., а доколкото законодателят не бил използвал в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК след израза „до 10 000 лв.” още и думата „включително”, то частната касационна жалба на търговеца лизингодател била допустима и следвало да бъде разгледана по същество.
Ответното по частната жалба [фирма] – С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на релевираното оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во пред състав на ВКС, настоящата частна жалба на [фирма] – С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прецени, че частната касационна жалба, с която е бил сезиран не подлежи на разглеждане по същество, предходният състав на ВКС е съобразил разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, изключваща от касационен контрол въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Независимо, че законодателят не е добавил към израза „10 000 лева” и думата „включително”, това всъщност следва по подразбиране: ако даден иск е с цена 10 000.01 лв., постановеното по него въззивно решение би подлежало на касационна обжалване и, обратно, ако цената му е точно 10 000 лв., както това е в процесния случай, касационния ред за атакуването му ще следва да се счита изключен. В заключение, предлогът „до” във всички случаи имплицитно маркира крайния предел, за който съответното ограничение се отнася: когато в текста на чл. 91 ГПК се говори за „таван” в размера на глобите, които съдилищата и съдебните изпълнители могат да налагат, сумата от 300 лв. или от 1 200 лв. представлява максимално възможната за единия или за другия случай санкция, а не – 299.99 лв. или 1199.99 лв., както би следвало от интерпретацията на търговеца частен жалбоподател. Предвид правната несъстоятелност на тази негова защитна теза, обективираща тълкуване contra legem, атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 30.І.2012 г., постановено по ч. т. д. № 980/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2