О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 24.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 263/ 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] – [населено място] срещу Решение №116 от 10.10. 2016 г. по т.д. № 208/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 216 от 16.05.2016 г. по т.д. №448/ 2015 г. на ОС – Бургас в обжалваната част, с която [община] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] сумата 42 278.80 лв., представляваща стойност на СМР от етап ІІ „покрив+плоча” в обект „Детски комплекс” в Приморски парк Б., собственост на [община], с която ответникът се е обогатил, със законната лихва от предявяването на иска, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички относими към делото доказателства, решен в противоречие с т.19 на ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС,ОСГК и постановените от ВКС по чл. 290 ГПК: Р.№24/28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о. и Р.№37/29.03.2012 г. по гр.д.№ 241/2011 г. на І г.о. – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Като излага съображения за сключване на Договора от 18.05.2011 г. в резултат на проведена процедура по възлагане по НВМОП(отм.) и за сключване от страните по делото на Договор от 18.07.2011 г. в нарушение на нормативните актове в областта на ОП, въз основа данните по делото и приетото от въззивния съд, жалбоподателят сочи, че въпросът е решен в противоречие с постановеното от ВКС Р.№82/19.02.2011 г. по т.д.№ 658/2010 г. на І т.о. По материално-правните въпроси: допустимо ли е нарушение на параметрите на ОП или промяната им относно изпълнителя и стойността на договора в хода на изпълнението на ОП; допълнително възникнали разходи ли са тези за СМР, невключени в обхвата на ОП и извършване на дейности извън предвидените в К.; при липса на договорни отношения при водене на чужда работа без пълномощие, приложим ли е институтът на заобикаляне на закона и какъв е обемът на отговорността по чл. 61 ал. 2 ЗЗД, жалбоподателат поддържа, че са решени в противоречие с Р.№ 190/13.07.2011 г. по гр.д. № 1057/1010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: следва ли със съдебното решение да бъде определена стойност на ОП, различна от определената с договора; следва ли да се счита нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, ППЗОП, НВМОП, когато се променя стойността на поръчката, страната по договора и параметрите на ОП след като е избран изпълнител и по време на извършената работа; ако работата на гестора по чл. 61 ал. 2 ЗЗД е извършена в нарушение на императивни разпоредби на ЗУТ, ЗОП, НВМОП(отм.), следва ли да се приеме, че същата е предприета уместно и добре управлявана в чужд интерес; следва ли да се считат за извършени СМР, за които не са налице документи за приемане.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – възразява, че липсват основания за допустимост на жалбата, посочени в ГПК. Поддържа, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като двете съдебни инстанции са се произнесли по единствения правен въпрос от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора: воденето на чужда работа без мандат. Обосновава, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като съдът се е съобразил със съдебната практика по прилагане на нормите, уреждащи института на водене на чужда работа без мандат. Сочи, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд е приложил точно установеното в закона правило, касаещо воденето на чужда работа без мандат, по който въпрос в правната уредба не съществуват неясноти, непълноти или противоречия за преодоляване чрез тълкувателна дейност на ВКС. Заключава, че оплакването на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на решението е неоснователно.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – трето лице-помагач на ответника не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което искът е уважен за сумата 42 278.80 лв., представляваща стойност на СМР от етап ІІ „покрив+плоча” в обект „Детски комплекс” в Приморски парк Б., собственост на [община], с която същата се е обогатила, въззивният съд е посочил, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 61 ал. 1 ЗЗД и че ответникът е собственик на обекта; изложил е фактическата обстановка по развилите се между страните и с третото лице -помагач отношения и е приел, че ищецът, след като е изпълнил задълженията си като изпълнител по сключения с третото лице – помагач договор и е получил плащане, е продължил да изпълнява строителство на обекта и е изпълнил изцяло, без да му е възложен втория етап, описан в К. – покрив и плоча. Като е обсъдил заключението на техническата експертиза и гласните доказателства за изпълнението от ищеца на СМР, съдът е обосновал, че същите са извършени без противопоставяне от [община], съдът е заключил, че като ищецът е осъществил строителството и в свой интерес и е определил размера на обогатяването съобразно определените от експертизата обем и стойност на доказаните изпълнени работи 42 278.80 лв.
С оглед изложеното не са релевантни за делото формулираните от жалбоподателя материално-правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора – въпрос, включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящ правната воля на съда, обективирана в решението.
Поставените въпроси нямат характеристиката на обуславящи за изхода на спора въпроси, защото въззивният съд не е решавал въпросите относно сключване на Договора от 18.05.2011 г. в резултат на проведена процедура по възлагане по НВМОП (отм.), за сключване от страните по делото на Договор от 18.07.2011 г. в нарушение на нормативните актове в областта на ОП; въпроса дали е допустимо нарушение на параметрите на ОП след приключването й; дали са допълнително възникнали разходи тези за СМР, невключени в обхвата на ОП и извършване на дейности извън предвидените в К.; въпроса допустимо ли е в хода на изпълнението да се променят параметрите – изпълнителя и стойността на договора; въпроса следва ли със съдебното решение да бъде определена стойност на ОП, различна от определената с договора; въпроса следва ли да се счита нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, ППЗОП, НВМОП, когато се променя стойността на поръчката, страната по договора и параметрите на ОП; въпроса ако работата на гестора по чл. 61 ал. 2 ЗЗД е извършена в нарушение на императивни разпоредби на ЗУТ, ЗОП, НВМОП(отм.), следва ли да се приеме, че същата е предприета уместно и добре управлявана в чужд интерес; въпроса следва ли да се считат за извършени СМР, за които не са налице документи за приемането им. Поради това е неотносима цитираната от жалбоподателя по тези въпроси практика на ВКС; не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по последните пет въпроса.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да формира изводите си по съществото на спора, да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, следва да се доуточни с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, които са за липса на доказателства за реално извършени на обекта СМР и обема на извършеното, при липса на оплаквания за нарушаване на законодателството относно обществените поръчки. Въпросът може да се формулира: следвало ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да стигне до извода за нарушаване на законодателството относно обществените поръчки и допуснал ли е нарушение на задълженията си. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2103 г. по тълк.д. №4/2012 г. на ВКС, ОСГТК и постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№ 14/ 07.02.2014 г. по т.д.№1130/ 2013 г. на ІІ т.о.;Р.№196/11.04.2012 г. по т.д.№ 994/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№255/11.07.2011 г. по гр.д.№587/ 2010 г. на ІV г.о.;Р.№702/ 05.01.2011 г. по гр.д.№1036/2009 г. на ІV г.о., въззивният съд, относно правилността на обжалвания съдебен акт, е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално-правна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените в жалбата процесуални действия на първо – инстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации. В случая въззивният съд не е имал задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи въз основа на тях извод, че са нарушени разпоредбите относно обществените поръчки и да постанови решение по съществото на спора, с което на това основание да отхвърли иска и не е допуснал процесуално нарушение, като не е изложил съображения по тези въпроси.
Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят иска да се създаде задължителна съдебна практика по въпроси за нарушение на законодателството относно обществени поръчки, каквито въпроси не са решавани от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №116 от 10.10. 2016 г. по т.д. № 208/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: