6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
Гр.София, 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2341/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК във вр.чл.613а ал.1 ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], в несъстоятелност, срещу Решение № 194/30 юни 2017 г. по т.д.№ 246/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, ІІІ с. в частта, в която е отменено Решение на Смолянския ОС № 27 от 13 януари 2017 г. по т.д.№ 25/2012 г. за отхвърляне на подадената от Т. К. З. молба с вх. № 573/3.02.2012 г. за откриване производство по несъстоятелност на дружеството-касатор, уточнена с молба № 2085 от 25 май 2016 г. и е открито на основание чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма], в ликвидация, по молба на Т. К. З. с вх. № 573 от 3.02.2012 г. с начална дата на неплатежоспособността 25 юни 2004 г., обявена е неплатежоспособност на дружеството в ликвидация същото е обявено в несъстоятелност, назначен е временен синдик С. Е. Б. с текущо възнаграждение 1000 лв., постановено е спиране на производството по ликвидация на [фирма], прекратяване дейността на предприятието, обща възбрана и запор върху имуществото му, лишаване от право да управлява и се разпорежда с включеното в масата на несъстоятелността имущество, започване на осребряването му и разпределение на осребреното имущество, както и прекратяване правомощията на органите му. С първоинстанционното решение от 13 януари 2017 г. на Смолянския ОС по т.д.№ 25/2012 г. е отхвърлена молбата на Т. З. и Г. П. Я. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], в ликвидация, поради неплатежоспособност и при условията на евентуално поради свръхзадълженост като неоснователна. С въззивното решение е потвърдено решенето на Смолянския ОС в частта, с която подадената от Г. П. Я. молба с вх. № 573/3.02.2012 г. е отхвърлена. В посочената част поради необжалването му от молителя въззивното решение е влязло в сила. В жалбата на касатора, подадена чрез ликвидатора Б. И. С. и приподписана от процесуалния представител адвокат Е. И. О., се поддържа, че решението на Пловдивския апелативен съд е недопустимо в обжалваната му част. В отношение на евентуалност се претендира отмяната му като неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводтвените правила.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора 7 правни въпроса.
В срока за отговор на жалбата ответницата по касация Т. К. З. изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата на молителката е подадена в срока по чл.633 ТЗ от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на въззивен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е предявена от надлежно легитимиран кредитор – титуляр на цедирани вземания, произхождащи от търговски продажби, пряко свързани с упражняваното от дружеството-длъжник занятие. Вземанията по процесните данъчни фактури са били редовно и своевременно осчетоводени при двете страни по сделките, неудовлетвореният кредитор [фирма] се е разпоредил с вземанията си за цената на продадените стоки с договор за безвъзмездна цесия, сключен между него и Т. З. на 11 юли 2011 г. Прехвърлянето на вземанията е съобщено по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД на длъжника с редовно връчено на 23.11.2011 г. уведомление, получено от ликвидатора, назначен в производството по чл.273 ал.2 ТЗ, в изпълнение на задълженията му по приключване на ликвидацията. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена срещу неправосубектен ответник, заличен от Търговския регистър на 25 март 2011 г., но в хода на настоящото производство Смолянският окръжен съд е оставил без движение молбата по чл.625 ТЗ за отстраняване на констатирани от него нередовности в съдържането й. Уточнителната молба от 25 май 2016 г. е подадена след вписване № 20151013172145, с което е заличено като несъществуващо обстоятелство заличаването на дружеството от търговския регистър, временно довело до изгубване на правоспособността му. С последващо вписване по чл.30 ал.1 ЗТР от 13.10.2015 г. се възстановява правосубектността на акционерното дружество в ликвидация, поради което възражението на ответника за недопустимост на процеса е неоснователно, решението е постановено от окръжния съд С. спрямо правосубектна страна.
В периода от началото на 2004 г. до 2016 г. установените чрез експертиза коефициенти на незабавна ликвидност като достоверен икономически израз на реалните възможности на длъжника за точно и добросъвестно изпълнение на поетите задължения се доближават до нула и са показателни за липса на възможности на предприятието на длъжника да погасява текущите си задължения от началото на изследвания период. Извършеният от вещите лица анализ на състоянието на ответника показва трайно и постоянно влошаване на икономическото му състояние, спадане на ефективността, при недоказано обосновано и достоверно очакване за бърза реализация на краткотрайни активи коефициентите на обща ликвидност също са под единица и бележат трайна тенденция към влошаване и приближаване към нула. При тези данни и при приложение на презумпцията на чл.608 ал. 2 ТЗ в актуалната редакция на разпоредбата към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, при липса на данни за осъществени плащания към двамата молители и на твърдения на длъжника, че не е спрял плащанията въззивният съд е заключил, че дружеството-касатор е в състояние на очевидна неплатежоспособност. Приел е, че са налице категорични доказателства за продължаващи затруднения още от 2004 г. по обслужване на текущи задължения. Необорената презумпция за неплатежоспособност в настоящата и в предходната редакция на чл.608 ал.3 ТЗ води до единствения извод за основателност на молбата на кредитора З.. Установеното в процеса неплащане на възникналото на 25.6.2004 г. задължение към цедента [фирма] по чл.327 ал.1 ТЗ е проявление на наличието на неплатежоспособност. Предвид обсъдените данни за икономическото и финансово състояние на длъжника през целия период въззивният съд приема за начална датата на възникване на задължението по данъчна фактура № 321/25 юни 2004 г. Намира, че са налице предпоставките на чл.630 ал.2 ТЗ длъжникът в ликвидация да се обяви в несъстоятелност и да се прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че мотивите на обжалваното решение не съдържат отговор на изведените от касатора въпроси в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК. Формулираните 7 въпроса не са обусловили решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора. Първите два от тях са зададени НЕКОРЕКТНО в контекста на оплакването за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му срещу несъществуващ правен субект, който към момента на подаване на молбата е бил заличен от търговския регистър. Заличаването е обявено за несъществуващо обстоятелство по реда на чл.29 ЗТР и вписването е заличено преди постановяването на пръвоинстанционното решение, процесуалнте действия в производството по несъстоятелност са предприети спрямо правосубектна ответна страна, която е придобила процесуална правоспособност в хода на делото, поради което извършените спрямо нея действия след вписаното на 13 октомври 2015 г. заличаване на несъществуващо обстоятелство са валидни и допустими. Вторият въпрос е зададен хипотетично – относно допустимостта на молбата по чл.625 ТЗ, основана на неизпълнение на задължение, произтичащо от нищожен договор за цесия. В обжалваното решение не е разгледана такава хипотеза-съдът е приел, че молбата се основава на неизпълнение на цедирано задължение, произтичащо от търговска сделка – продажба, прехвърлянето на вземането е безвъзмездно и е съобщено на длъжника от предишния кредитор. Изследваните обстоятелства са относими към материалноправната легитимация на молителя. Въпросите по т.3 и т. 4 от изложението-съответно досежно установяване на легитимиращо вземане с влязло в сила решение и за зачитане задължителна сила на предишно решение по идентичен спор между същите страни, при който е отхвърлена молба по чл.625 ТЗ, въобще не са били предмет на обсъждане в обжалваното въззивно решение, поради което не могат да бъдат определени като значими за изхода на делото. Същите не отговарят на общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК да обусловят решаващата воля на съда по предмета на спора. Независимо от горното въпросът по т.4 смесва зачитането на влязлото в сила решение с пределите на СПН, то само я обезпечава.
Не покриват критерия за общо основание за достъп до касационен контрол по т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и въпросите, формулирани в т. 5 и т. 6 н Раздел ІІ от изложението, както следва:
На каква фактическа, правна и доказателствена основа съдът следва да направи преценка за наличието на неплатежоспособност като обективно, трайно, продължаващо състояние на длъжника в случаите, в които през част от изследвания по делото период той е бил заличен от търговския регистър не е съществувал като правен субект и
Следва ли при изчисляване на коефициентите за ликвидност, за ефективност на приходите и разходите, за финансова автономност и рентабилност да се включват вземания, които са възникнали след заличаването на длъжника от Търговския регистър, при липса на задължения за съставяне на баланси и отчети.
Двата въпроса са зададени в контекста на оплакването на касатора за неправилни изводи относно наличието на неплатежоспособност за периода 2011-2015 г., когато дружеството е било заличено, не е развивало търговска дейност, не е съществувало като правен субект и не е било длъжно да съставя баланси и отчети, както и за незаконосъобразен извод за неплатежоспособност на несъществуващото през посочения период дружество, чиито коефициенти за бърза и незабавна ликвидност са нула.
Според цитираното ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, не и за правилността на обжалваното решение, за законосъобразността и обосноваността на правните изводи и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност не би могла да се извършва в отсъствието на страните в стадия на селектиране на касационните жалби.
Въпросът по пункт 7 повтаря част от съдържанието на въпроса по т.5 – относно основанието за преценка на обективното състояние на неплатежоспособност за период, през който длъжникът е бил заличен в Търговския регистър. Отговорът му е от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода на спора.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ решаващата воля на съда по предмета на спора, е основание за допускане на касационно обжалване на въззивния акт без да се разглеждат допълнителните селективни основания.
Независимо от горното основанията по чл.281 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК са бланкетно посочени и не са разграничени между изведените въпроси. Касаторът не представя влезли в сила съдебни актове, установяващи наличие на противоречиви изводи по въпросите, квалифицирани от него като значими за възприетия от въззивния съд краен резултат. Като доказателства в подкрепа на тезата за противоречиво решавани от съдилищата въпроси сочи първоинснтанционното и въззивното решение в настоящото производство. Според ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/1009 г. на ОСГТК на ВКС приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т. 2 ГПК /в отменената й редакция/ обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, даден в обжалваното решение и решение на друг съд независимо от мястото му в съдебната йерархия, влязло в сила. Съгласно т.3 на цитираното тълкувателно решение не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени актове, даващи противоречива разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите в хода на инстанционното производство разрешения не формират противоречива съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила.
Жалбоподателят не развива съображения с какво разгледаните въпроси биха допринесли за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й, не се позовава на непълнота, неяснота или противоречия в нормативната уредба и необходимост от преодоляване на несъвършенствата й според изискванията на т.4 на цитираното ТР № 1/19.02.2010 г.
Част от представените съдебни актове не представляват формирана от ВКС задължителна практика-извън обхвата на практиката със задължителен характер за съдилищата остават определенията по чл.288 ГПК, както и по чл.274 ал.2 ГПК.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика по чл.29 ЗТР, по чл.273 ал.2 ТЗ и по въпросите на процесуалната правоспособност и дееспособността на търговските дружества, включително цитираната от касатора в изложението му.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 194 от 30 юни 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 246/2017 г. на ГО, 3 състав, в обжалваната от [фирма] / в несъстоятелност/ част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: