ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
София, 25. май 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 1436 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 184/23.01.2017 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр. д. № 91/2017, с което е потвърдено определение № 1084/29.11.2016 на Карловския районен съд по гр.д. № 214/2016 за прекратяване на производството по предявен иск за установяване съществуването на вземането на основание чл. 238, ал. 2 ГПК
Недоволни от определението са касаторите С. Г. Л., А. А. В., С. К. Б., Б. А. Д. и В. В. П., представлявани от адв. Н. П. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и за прекратяване на производството на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК и за правното значение на обстоятелствата: представени ли са и поискано ли е събирането на доказателства, допуснати и събрани ли са доказателствата, наличието и отсъствието на указания за приложението на чл. 238 и чл. 239 ГПК, за сроковете и значението на становището на ищеца по отговора на исковата молба, както и за особените непредвидени обстоятелства, попречили на страната да се яви в съдебното заседание, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата И. М. М., представляван от адв. Н. Б. от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. тази на Върховния касационен съд и определението е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищците са предупредени за последиците от неявяването им в съдебно заседание, но нито те, нито упълномощеният от тях адвокат са се явили в първото заседание по делото, а препятствието адвокатът да се яви не е доказано с надлежно удостоверение по реда на чл. 18, ал. 2 НМЕ, приета с ПМС № 87/05.05.2010, след като не е взето становище по отговора на исковата молба, който е връчен надлежно с призовката за първото заседание и не е поискано разглеждането на делото в отсъствие на ищците.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника, когато той не оспорва предявения иск (не го признава, но и не го оспорва) и така е преклудирана възможността му да осъществи защитата си по същество чрез предявяването на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения с изтичането на срока за отговор на исковата молба. На следващо място ответникът трябва да не се е явил и в първото заседание по делото (без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие), което изключва възможността му да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл. 143 и 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл. 146 ГПК, т.е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства. На последно място ответникът трябва да е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е вероятно основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти, които пораждат пртендираното право или изключват, съответно погасяват отричаното право и са представени или посочени допустимите доказателства за това. Когато не са налице тези предпоставки и съдът откаже да постанови неприсъствено решение срещу ответника, ищецът, който не може да се възползва от настъпилите преклузии, тъй като не е готов в самото заседание да изпълни дадените на него указания на съда, може да оттегли предявения иск и така да се предпази от неблагоприятно за него решение. Неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяването на производството по искане на ответника се постановяват, когато искът не се поддържа (без да е оттеглен), т.е. при наличието на огледалните предпоставки: с призовката за първото заседание на ищеца е надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, в който са направени възражения и оспорвания от ответника (напр. възражения за давност или за опрощаване, или е оспорена истинността на представен с исковата молба документ), но ищецът не е взел становище нито се явява в първо заседание (без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие), в което се преклудира възможността да направи реплика за спиране и прекъсване на давността, както и да посочи доказателства за това по указание на съда, да направи възраженията си срещу сделката за опрощаване или да оспори истинността на представения документ, който я съдържа, да заяви, че ще се полза от оспорените документи и т.н. С неявяването си в съдебно заседание ищецът се лишава и от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл. 143 и 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл. 146 ГПК, т.е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства, които не са представени нито не е поискано допускането и събирането им с исковата молба. На последно място ищецът трябва да е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Неприсъствено решение срещу ищеца се постановява, когато искът е вероятно неоснователен, тъй като в исковата молба не са посочени всички факти, които пораждат пртендираното право или изключват, съответно погасяват отричаното право и не са представени нито посочени допустимите доказателства за това. Когато не са налице тези предпоставки и съдът може да откаже да постанови неприсъствено решение срещу ищеца, ответникът, който не може да се възползва от настъпилите преклузии, тъй като не е готов в самото заседание да изпълни дадените на него указания на съда, може да избере да поиска прекратяване на делото с ефект като при оттегляне на иска от ищеца и така да се предпази от неблагоприятно за него решение.
Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор на исковата молба, ако препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по делото, ако подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото, както и ако ищецът не е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още по-малко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск, напр. представил е относими и допустими доказателства, които са годни да установят подлежащите на доказване факти или е внесъл разноските за събиране на допуснатите от съда доказателства.
Делото се прекратява от съда без искане от страните, когато те не се явяват, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата молба, но също и когато посочените нямат материална доказателствена сила или са неотносими към предмета на делото, и когато ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че с призовката за първото заседание по делото първоинстанционният съд е връчил на ищците препис от отговора на исковата молба и определението по чл. 140, ал. 1 ГПК с проекта за доклад по делото и ги е предупредил за последиците от неявяването им в съдебно заседание. Също правилно съдът е приел, че ищците не са взели писмено становище по отговора на исковата молба и нито те, нито упълномощеният от тях адвокат са се явили в първото заседание по делото, без уважителна причина за това да е доказана по делото. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът не е отчел обстоятелството, че отговорът на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и твърдението на други факти, които имат значение за претендираната негова отговорност, както и обстоятелството че ищците са внесли разноските за събиране на допуснатите от съда доказателства, което е несъвместимо с неподдържането на предявения иск.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове и постановяване на решение по съществото на спора.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 184/23.01.2017 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр. д. № 91/2017.
ОТМЕНЯ определение № 184/23.01.2017 на Пловдивския окръжен съд по ч.гр. д. № 91/2017.
ВРЪЩА делото на Карловския районен съд за разглеждане на предявените искове и постановяване на решение по съществото на делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.