О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
ГР. София, трети април 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №173/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №259/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение по инцидентния иск с пр. осн.чл.42 ЗЗД и производството по иска е прекратено. След отмяна на същото решение в останалата му част, касаторката ЗП В. Й. от [населено място] е осъдена да заплати на „Тайтън Машинари България”ЕАД, гр. София сумата от 10 000 лв.- неиздължена по договор за заем между страните, сключен на 18.11.15 г., ведно със законната лихва, сумата 14 267 лв.- неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД, за времето от 17.12.15 г. до 7.12.17 г., и сторените деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по правни въпроси от предмета на спора, формулирани в изложението.
ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното по иск с пр. осн. чл.42 ЗЗД. В съответствие с практиката на ВКС, цитирана и от касатора – ТР №5/14 г. ОСГТК, т.6, въззивният съд е приел, че относителната недействителност на договора, по чл.42 ЗЗД може да се предяви с правоизключващо възражение, както е в случая. Въз основа на изложеното в отговора на исковата молба въззивният съд е приел, че е направено такова от ответника по иска, но не е предявен инцидентен установителен иск по реда и смисъла на чл.212 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част следва да се допусне на осн. чл.280, ал.2 ГПК за проверка на допустимостта му, с оглед вида на предявените от ищеца искове и произнасянето на въззивният съд / в този см. р. по гр.д. №5157/13 г. на трето г.о., р. по т.д. №1422/13 г. на първо т.о., р. по т.д. №479/11 г. на второ т.о. на ВКС/.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №259/18 г. от 2.10.18 г. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл.42 ЗЗД и производството в тази част – прекратено.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част, по исковете с пр. осн.чл.422 ГПК, вр. с чл.240 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Указва на касатора В. Й. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 497, 16 лв. и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: