O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело № 1918 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 83, ал. 2 и чл. 95, ал.1 ГПК
В срока за обжалване на определение № 202 от 22.06.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. 1918/2018 г., с което молбата на Н. Й. О. за отмяна на решение № 890 от 06.03.2017 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 729/2017 г. е оставена без разглеждане и производството по нея прекратено, е постъпила негова молба вх. № 6734/13.07.2018 г. с искане да бъде освободен от такси и разноски по делото, както и да му бъде предоставена правна помощ.
Към молбата е приложена декларация за семейно положение и имотно състояние, от която е видно, че молителят е вдовец, не притежава недвижими имоти, живее под наем срещу 100 лв., е със стопроцентова инвалидност, множество заболявания, за които е на постоянна лекарствена терапия, а единственият му доход е от пенсия и в размер на 400 лв.
Молителят вече е освободен от внасянето на държавна такса с определение от 10.04.2018 г. на Варненския районен съд по гр.д. 729/2018 г., което освобождаване запазва последиците си и за производството по обжалване на постановеното по настоящето дело определение.
Неоснователно е искането за предоставяне на правна помощ.
Законодателната уредба на системата на правната помощ у нас не е възприела принципа на нейното безусловно предоставяне, винаги когато страната не разполага с достатъчно средства за адвокат. В чл. 24 ЗПрП са предвидени изключенията, при които след преценка на съда, въпреки липсата на достатъчно средства у страната за адвокатско възнаграждение, правна помощ не се предоставя.
Съгласно чл. 24 т.1 ЗПрП правна помощ по чл. 21, т.1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.
Правната помощ в случая е поискана с оглед обжалване на определение, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК в производството по което съставът на ВКС служебно е извършил проверка за допустимост на молбата за отмяна и е оставил същата без разглеждане,като недопустима.Производството по обжалване на това определение ще има въззивен характер и при инстанционен контрол друг състав на ВКС ще извърши сам служебно пълна проверка за валидност,допустимост и законосъобразност на атакувания акт, на всички възможни основания и на базата на данните,които се съдържат по делото, без да е необходимо да се събират доказателства и без да е необходимо жалбоподателят да излага основанията и правни доводи защо счита , че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Предвид този характер на двете производства – приключилото, в което е постановен поделжащия на обжалване акт и това за проверка на неговата законосъобразност по пътя на обжалването, предоставянето на правна помощ се явява неоправдано от гледна точка на ползата,която тя била донесла на страната.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, с-в на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Й. О. за предоставяне на правна помощ , инкорпорирано в молба вх. № 6734/13.07.2018 по гр.д № 1918/2018г на ВКС ІІІ г.о
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
4