3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 6.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 212/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. А. от Р Гърция, [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-С. срещу определение № 2270 от 08.12.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1158/2011 г., в частта му, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3097/15.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1135/2011 по описа на Благоевградския районен съд, в частта му за сумата 421 евро, представляващи лихва за периода от 05.07.2009 г. до 15.03.2011 г., както и в частта за размера на държавната такса над сумата от 277,20 лв. и за размера на адвокатско възнаграждение над сумата от 396 евро, и е обезсилен изпълнителния лист в тези му части. Искането е за отмяна на определението в обжалваната му част като неправилно. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на Б. в обжалваното определение по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата С. Л. П. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. На касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Определението, с което въззивната инстанция се произнася по повод подадена частна жалба срещу акт на първоинстанционен съд за допускане или отказ да се допусне незабавно изпълнение съобразно правомощията си по чл. 419 ГПК и чл. 278 ГПК, не попада сред кръга съдебни актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, за които е предвидена възможност за касационен контрол по реда на обжалването. В. определение по чл. 419 ГПК няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело по см. на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. О. на определението не произтича и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество материалноправен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение чрез способите на изпълнителния процес. В. определение, постановено по реда на чл. 419, ал. 1, вр. с чл. 418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно.
Освен това определението не подлежи на касационно обжалване и на основание чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр.100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, тъй като делото е гражданско и всяка една от претендираните суми е под 5 000 лв.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено.
Както се посочи по-горе, поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 171/19.01.2012 г. на С. И. А. от Р Гърция, [населено място] срещу определение № 2270 от 08.12.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1158/2011 г., в частта му, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3097/15.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1135/2011 по описа на Благоевградския районен съд, в частта му за сумата 421 евро, представляващи лихва за периода от 05.07.2009 г. до 15.03.2011 г., както и в частта за размера на държавната такса над сумата от 277,20 лв. и за размера на адвокатско възнаграждение над сумата от 396 евро, като е обезсилен изпълнителния лист в тези му части и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 212/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :