Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 09.04. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1756 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. С. С. чрез адвокат Л Д. срещу решение № 1534/04.03.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав по гр.д. № 13616/2013 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на [фирма] срещу Р. С. по чл.200 и по чл.86 ал.1 ЗЗД е постановено решение, осъждащо Р. С. да заплати на [фирма] сумите 5431.77 евро – главница на неплатена част от цената на недвижими имоти без ДДС, 2124.72 лв. – дължим ДДС върху неплатената част от цената, 300 евро мораторна лихва върху главницата, 100 лв. мораторна лихва върху непатения ДДС за посочени периоди от време и отхвърлящо исковете за претендираната главница и неплатен ДДС за разликата до пълните предявени размери.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 и чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу Р. С. С. за неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 82/10.06.2010 г., дължим ДДС и лихва за забава. СРС е отхвърлил исковете след извършено прихващане със задължение на [фирма] към С. за неустойка по чл.5 от предварителния договор. За да уважи предявените искове, след отмяна на отхвърлителното решение на СРС, СГС е приел за неоснователно възражението на ответника Р. С. за прихващане. СГС е приел, че ищецът [фирма] е продал на ответника с нотариален акт № 82/10.06.2010 г. два недвижими имота – апартаменти № 7 и № 8 в посочена жилищна сграда на степен „груб строеж”, при цена, от която при сключване на сделката купувачът е изплатил една част с дължим ДДС, но не е заплатил разликата от 5979.05 евро без ДДС в уговорения срок от получаване на разрешение за ползване на сградата и подписване на протокол за приемането на обекта. Тази сума не е заплатена и след издаденото разрешение за ползване на строежа. Сделката е извършена след подписан на 11.03.2010 г. предварителен договор между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач, с който продавачът се е задължил да продаде на купувача пет обекта в жилищната сграда, изградена до степен „груб строеж”, а на 10.06.2010 г. е подписано и допълнително споразумение към предварителния договор, според което страните са се съгласили част от имотите – апартаменти № 7 и № 8 да бъдат прехвърлени на физическото лице Р. С. С., а апартамент № 6 на друго физическо лице, които с подписване на споразумението приемат условията и сроковете, посочени в него. На 28.06.2010 г. е подписано ново споразумение само между [фирма] и Р. С. С. за продължаване срока за завършване на строителството /чл.2/ и допълнително заплащане от С. на посочена сума на определена дата при приспадане стойността на интериорни врати и сумата платена при подписването на това споразумение /чл.4 ал.2/. С посоченото споразумение са уредени и встъпването на търговското дружество [фирма] в задълженията на [фирма] като солидарно задължен. Коментирани са и уговорените неустойки в предварителния договор, оставането им в сила в определени случаи, уговорени нови такива при задраскана част от текста с положен подпис, видимо приличащ на подписа на Р. С.. Коментирайки първоначалния предварителен договор, последващите споразумения и нотариален акт № 82/10.06.2010 г., обективиращ продажбата на имотите – апартаменти № 7 и № 8 между [фирма] и Р. С., СГС е приел, че искът за неплатената част от главницата без ДДС е основателен за 5979.05 евро, от която сума трябва да се приспадне стойността на интериорните врати дължимата сума е 5431.77 евро, в какъвто размер е уважил иска. Изложени са съображения за дължимост на 2124.72 лв. – ДДС с мораторна лихва 300 евро върху главницата и 100 лв. върху претендирания ДДС. СГС не е уважил възражението на ответника за прихващане на сумите, предмет на предявените искове с дължима от ищеца – продавач неустойка. Съдът е приел, че такава е уговорена в полза на [фирма] в предварителния договор, без да е възпроизведена в нотариалния акт, както и в споразумението от 10.06.2010 г., по силата на което Р. С. С. като физическото лице /не като законен представител на [фирма]/ е придобил двата недвижими имота. Изложени са съображения, че се касае до санкционна клауза, която не може да се извлече чрез тълкуване, а и в споразумението от 28.06.2010 г. ясно е изразена воля от подписалите го да не се уговарят неустойки за забава – чл.6 ал.2, предвиждаща такава неустойка е със задраскан текст и дори ответникът не твърди, че тя следва да се прилага, а уговореното в чл.6 ал.1 е толкова неясно, че според СГС е лишено от смисъл. За този си извод СГС е съпоставил уговореното и чл.5 от предварителния договор и допълнителното споразумение към него.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Следва ли при ясно изразена писмена уговорка за неустойка, която съдържа, макар и чрез препращане, всички съществени елементи на неустоечното задължение – основание за възникване, размер и падеж, съдът да приеме, че е налице липса на съгласие относно уговорената неустойка или съдът има задължение да тълкува спорната клауза с оглед критериите на чл.20 ЗЗД.” 2. „Налице ли е липса на съгласие, респ. нищожна ли е уговорката в договора, когато страните изрично писмено са изразили желание да се прилага неустойка при неизпълнение на договорно задължение, и не твърдят, че това съгласие е изтръгнато на сила или че не са имали намерение за обвързване.” 3. „При тълкуване на договорите следва ли съдът да изхожда от причините, които са мотивирали страните за сключването им, от целта на договора, както и от поведението на страните преди и след сключване на договора.” 4. „Следва ли при тълкуване на договорните клаузи да се имат предвид и други договори и споразумения между страните, предхождащи спорното споразумение, когато се отнасят до един и същ предмет, както и съотносимостта на спорната клауза с останалите договорни клаузи и нейното систематично място в договора.” Първите три въпроса са необуславящи изхода на спора, съобразно изложените от СГС мотиви в обжалваното решение. СГС е приел, че не е налице неустоечна клауза между страните, с оглед липсата на възпроизвеждането й от предварителния договор в последващите споразумения и нотариалния акт за продажба /първи въпрос/. От СГС не са изложени съображения за липса на съгласия, респ. нищожност на уговорка, а за липса на възпроизвеждане на неустоечна клауза от предварителния договор в последвалите споразумения и нотариален акт за изповядване на сделката /втори въпрос/. Не са изложени и съображения за причините, поради които страните са сключили споразуменията, нито за поведението им в тази връзка, тълкувани са само обективираните в представените споразумения клаузи /трети въпрос/. Така формулираният четвърти въпрос, макар и във връзка със спора е некоректно поставен, тъй като СГС е коментирал и тълкувал договорните клаузи между страните, включително в предхождащи споразумения с оглед посочената в тях връзка и препращане или липсата на такива. Цитираните от касатора решения на тричленни състави на ВКС са по обективно неидентични казуси във връзка с тълкуване на договорни клаузи при различни доказателства, поради което не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или 2 ГПК, а съображения за наличие на някоя от хипотезите от чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 то ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е взела становище по жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1534/04.03.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав по гр.д. № 13616/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.