ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. София, 26.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1653 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. К. К. срещу решение от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1122/08 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. К. К. оспорва жалбата.
Ответниците по касация Н. К. К. и О. К. К. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 23.01.2008 г. по гр. д. № 1929/97 г. на Софийски районен съд с което е допусната делба на процесния апартамент и е определил квотите на съсобственост на наследниците.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на това уточнение настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали констативният нот. акт по § 149 ППЗПИНМ /отм./ има вещноправнодействие или има само установителен характер, както и за доказателствата с които може да се докаже факта на продажбата. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Въззивният съд е приел че страните са наследници на К. К. , който бил изключителен собственик на процесния апартамент. Той бил признат за собственик на апартамента с констативен нот. акт за собственост по § 55г ЗПИНМ от 30.05.1969 г., а бракът му с Р. К. бил прекратен на 11.06.1968 г., затова според съда тя няма дял в придобиване на собствеността, а от тук и касаторът не наследява дял от майка си, а само от баща си К. И. е съображения, че по делото няма доказателства за установяващи момента на придобиване правото на собственост от К. К. въз основа на § 149 ППЗПИНМ, затова следва да се зачете доказателствената сила на констативния акт. Описаният в акта протокол № 3 от 1964 г. за одобрение разпределението на отпуснати от МС суми и за отстъпване възмездно право на строеж на лица по списък не установявал твърденията на касатора.
Настоящият състав счита, че е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване предвид противоречието на даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на формулираните въпроси с практиката, изразена в решения № 1* от 20.06.1967 г. по гр. д. № 587/1967 г., на ВС I ГО, № 1* от 06.05.1970 г. по гр. д. № 436/1970 г. на ВС I ГО, № 887 от 1105.1961 г. по гр. д. № 3110/61 г. на ВС ІІ ГО и № 311 от 14.04.1983 г. по гр. д. № 143/83 г. на ВС III ГО. Обобщено, в тях е прието че договорът за продажба на жилище от държавно предприятие, прехвърля правото на собственост и не е необходимо издаване на нотариален акт за да се породят вещноправните последици. Нотариалните актове по § 149 ал. 3 ППЗПИНМ /отм./ нямат вещноправно действие, а само установителен характер, тъй като вещноправният ефект е получен още с подписване на договора за продажба на имота.
Няма основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. По формулираните от касатора въпроси има съдебна практика, каквато е и примерно тази, изразена в решение № 105 от 15.05.2000 г. по гр. д. № 1159/99 г. на ВКС IV ГО.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане само на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1122/08 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на К. К. К. в едноседмичен срок да внесе 15 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: