О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259/2009
гр.София, 02.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 2865/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. В. Н. от гр. Т. срещу решение от 12 май 2008 год. по гр.дело № 95/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.10.2007 год. по гр.дело № 128 по описа за 2006 год. на Е. районен съд.
Касаторката твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, признавайки качеството й на държател, а не на владелец, приемайки в противоречие със съдебната практика на ВКС, че не й се дължи обезщетение за подобренията по чл.59 ЗЗД за пристройките, каквото право не е включено в направения в полза на касаторката завет, отменящ, извършеното преди него в нейна полза универсално завещателно разпореждане.
Освен основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторката се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като твърди, че съдът не е преценил разпоредбите на чл.38 ЗН, от които „е видно, че отменяването на едно завещание може да стане с ново завещание, или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло, или отчасти предишните си разпореждания”.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по следните съображения: Касаторката е предявила претенциите си по чл.286 ГПК за сумите 8 000 лева, представляваща стойността на масивните постройки към жилищната сграда строежи, извършени от Р. и В. В. през 1942 год. и през 1962 год., както и за сумата 6 000 лева, представляваща стойността на внесените от Р. и В. В. суми на 09.11.1993 год. за възстановяване на собствеността си върху процесния имот. Правата си е заявила на основание саморъчно завещание от 13.03.1989 год., с което Р. В. е завещала на касаторката цялото си движимо и недвижимо имущество, а с последващо саморъчно завещание от 07.07.1995 год. завещава отново на касаторката само 1/3 ид.част от парцел **** ІХ-имот 203, 204 кв.26 по плана на с. Б., ведно с идеалната й част от построената в този парцел ****ъща.
Решаващият съд се е позовал на материалноправната разпоредба на чл.39 ЗС, приемайки, че с извършения завет на 07.07.1995 год., в полза на касаторката върху определена част от конкретен недвижим имот мълчаливо е отменено саморъчното универсално завещание, направено преди това на 13.03.1989 год. Правната норма е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и касаторката не се позовава на други правни норми, които й противоречат, за да е налице основанието, твърдяно от нея по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което също се позовава касаторката, а цитираната от нея практика на касационния съд, съгласно П-6-74 и ТР-85-68 на ВКС е неотносима за конкретния случай, тъй като правата й са ограничени до обема от права, предоставени й със саморъчното завещание от 07.07.1995 год. и не включват права върху вземания на завещателката, съгласно мълчаливо отмененото универсално саморъчно завещание от 13.03.1989 год. В този смисъл обсъждането на практиката на касационния съд относно качеството на завещателката й, извършила подобрения в наследствения имот през 1942 год. и 1962 год. е неприложима, с оглед на ограничения обем от права за касаторката, изключващи права за вземания.
Водим от горните съображения ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, защото не са налице основанията за това в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12 май 2008 год. по гр.дело № 95/2008 год. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на Р. В. Н. от гр. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: