ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№259
София, 10.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3660/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Н. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 51 от 05.03.2008 год. по гр. д. № 953/2007 год., с което е оставено в сила решение № 282 от 23.05.2007 год. по гр. д. № 426/2006 год. на Великотърновския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против ответниците Й. И. Ч. и А. Я. Х. за разваляне на договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот, апартамент № 11 в гр. В., ул. „С” № 6, вх. Б, ет. 3 по нотариален акт № 633/2004 год. на нотариус с район на действие Великотърновски районен съд, поради неплащане на цената и разваляне на договора по отношение на другата 1/2 идеална част от същия имот, поради неизпълнение на задължението от приобретателите да гледат и издържат прехвърлителката, като съдът трансформирал задължението на приобретателите по договора за гледане и издръжка, поради неизпълнението му по вина на прехвърлителката И. К. Н., като осъдил Й. И. Ч. и А. Я. Х. да заплащат на И. К. Н. по 175 лв. месечно, считано от 07.04.2006 год. до отпадане на забавата от страна на Н.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на ТР № 96/1966 год. на ВС с твърдение, че решението е постановено в противоречие на приетото в цитираното решение, относно предназначението на алеаторния договор да обезпечи на прехвърлителя на недвижимия имот по добри социално-битови условия на живот. Поддържа, че решението в частта, с която е допусната трансформация на натуралните задължения в парични противоречи на представено решение по гр. д. № 655/93 год. на ВС, според което, когато кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от длъжника грижи за гледане и издръжка, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от районния съд да трансформира задълженията му по договора от натурални в парични и ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената от съда сума.
Ответниците Й. И. Ч. и А. Я. Х. в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за липса на мотивирано изложение, обосноваващо приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК и по съществото на спора поддържат неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е основателна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не извежда съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е отнесен към конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед цитираното в изложението ТР № 96/28.VІ.1966 год. на ОСГК на ВС и твърденията, че обжалваното решение е поставено в противоречие с приетото в решението, следва да се изведе, като съществен въпроса за предпоставките, при които съдът може да допусне трансформиране на натуралното задължението за издръжка в паричния му еквивалент. Такова искане, с обжалваното решение, е било уважено, при предпоставката – забава на кредитора, неправомерен отказ на кредитора да приема грижи и неправомерен отказ да съдейства за изпълнение на задълженията за издръжка по договора в натура. Цитираното тълкувателно решение постановява правилото за длъжника по задължението за даване на издръжка в натура да изпълнява същото, както е уговорено. Длъжникът не може да бъде принуден вместо даване на издръжка в натура, когато е готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, (такова изпълнение и готовност у приобретателите на имота е била установена по делото) да плаща нейния еквивалент. Изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и съдействието на кредитора. Когато кредитора не изпълнява това задължение – неправомерно неприема и несъдейства за престиране на задължението за издръжка в натура, което е било изпълнявано точно по вид, обем и качество, длъжникът има право да трансформира задължението си за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент, защото с изпадането на кредитора в забава, длъжникът не се освобождава от задължението, а изпълнението на същото в натура не може да стане без съдействието на кредитора. При тези предпоставки, по искане на длъжника, въззивният съд е трансформирал задължението му в парично, като е определил да го погасява, чрез изплащане на съответна сума, докато кредитора е в забава.
Изложеното сочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с постановеното в цитираното тълкувателно решение. Решението не се отклонява и от приетото по представеното съдебно решение по гр. д. № 655/1993 год. на ВС, поради което следва да се приеме, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 05.03.2008 год. по гр. д. № 953/2007 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ