ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
София, 20.03.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4724 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 28.07.2008 г. по гр.д. № 341/2008 в частта, в която е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 27.03.2008 г. по гр.д. № 1393/2006, с което е уважен предявеният иск за разваляне на алеаторен договор поради причина, за която длъжниците отговарят.
Недоволни от решението са касаторите С. В. В. и В. Л. В. , представлявани от адв. Й от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за съдържанието на задължението за издръжка и грижи и необходимостта те да бъдат предоставяни ежедневно, когато прехвърлителите са си запазили правото на ползване на прехвърляния имот, който е съществен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. В. П. , представляван от адв. И от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси са разрешени правилно от въззивния съд.
Ответницата по жалбата М. С. Ч. не взема сатновище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като материалноправните въпроси за съдържанието на задължението за издръжка и грижи и необходимостта те да бъдат предоставяни ежедневно, когато прехвърлителите са си запазили правото на ползване на прехвърляния имот, не са съществени – не са обусловили съдържанието на крайното решение и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че със сключеният договор приобретателите са поели задължението за цялостната издръжка на прехвърлителите и за полагането на всички необходими грижи за тях, а запазването на правото на ползване върху прехвърления имот не е уговорка за различно от посоченото в закона място на изпълнение нито освобождаване от задължението издръжката и грижите да бъдат предоставяни ежедневно. По делото е установено, че приобретателите са посещавали прехвърлителите в събота и неделя и по-рядко през седмицата, а нуждата на прехвърлителя е била от ежедневни грижи предвид увреденото му здраве, както и че не е осигурявана издръжка в пълен обем, тъй като прехвърлителите са плащали сами режийните разноски.
По исковете за разваляне на алеаторен договор съществува трайно установена съдебна практика, че този договор е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други, независимо от това че кредиторът разполага с достатъчно имущество и доходи да си я осигурява и сам; и всички необходими грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждата и възможностите му да се справя сам. Поемането на задължение да се живее в общо домакинство не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той – напр. прехвърлителят не си е запазил правото на ползване върху прехвърления имот и няма друго жилище. Задължение за приобретателят да живее при прехвърлителя или да го приеме при себе си (без да е уговорено изрично или мълчаливо) може да възникне, само ако нуждата на прехвърлителя го налага – напр. при продължително домашно лечение на легло.
Предявеният иск за разваляне на договора е уважен поради установеното частично неизпълнение на задължението за издръжка – непоемане на всички разходи и частично неизпълнение на задължението за полагане на грижи, от които прехвърлителят се е нуждаел пред увреденото му здраве, първото от които обосновава съществено неизпълнение на договора по отношение на прехвърлителката, а двете, взети заедно, обосноват съществено неизпълнение на договора по отношение на прехвърлителя.
На ответника по касацията П. В. П. следва да бъде присъдена сумата 600,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 28.07.2008 г. по гр.д. № 341/2008.
ОСЪЖДА С. В. В. и В. Л. В. от П. да заплатят на П. В. П. от П. сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.