3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 1101.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 80/2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на З.” АД, гр.С. против протоколно определение на Варненския окръжен съд от 07.10.2009 год., по в.т.д.№ 338/2009 год., с което е отменено разпореждане на същия съд № 2816/26.06.2009 год. за насрочване на горепосоченото дело в открито съдебно заседание, обезсилено е постановеното от Провадийския районен съд решение № 296/24.12.2007 год. по гр.д.№ 89/2008 год. и е прекратено производството по предявената от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу „В. И К.” АД, гр. В. искова претенция по чл.45 ЗЗД за сумата 1155.36 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВОС за разглеждане подадената от страната въззивна жалба по същество.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване, независимо от депозираното от частния жалбоподател под формата на „Допълнение към частната жалба” изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е счел, че констатираната в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба на З.” АД, изразяваща се в липса на удостоверение за актуалното състояние на ответника – „В. И К.” АД, гр.Варна – задължителен, съгласно чл.127, ал.1, т.2 ГПК, реквизит на същата, не е отстранена въпреки изрично дадените в тази насока конкретни указания на ищеца и предоставената му по реда на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК процесуална възможност, поради което е приложил предвидената с чл. 129, ал.3, ГПК процесуална санкция.
Определението е правилно.
С разпореждане от с.з., проведено на 03.06.2009 год., по в.т.д.№ 338/ 2009 год. Варненският окръжен съд, в качеството си на инстанция по същество на възникналия между страните правен спор, констатирайки нередовност в подадената от ЗК ”У.” АД искова молба, изразяваща се в липсата на доказателства за актуалното състояние на ответника- „ВОД. И К.” АД, е оставил без движение същата, като е дал подробни указания на ищеца- въззивник във въззивното производство, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани същата.
На 15.06.2009 год. съобщението, адресирано до настоящия частен жалбоподател, съдържащо указанията на ВОС, е получено от адв. М., в качеството и на пълномощник на страната.
С молба вх.№ 20670/17.06.2009 год., депозирана в деловодството на въззивния съд процесуалният представител на ЗК ”У.” АД , гр. С. е съобщил, че е изпратил исканото писмено доказателство за актуалното състояние на ответното ЮЛ.
Същото, обаче, предвид неговото съдържание и относимост към различен от посочения в исковата молба правен субект, а именно- „В. И К. В.”ООД, гр.В., правилно е възприето от ВОС за неотговарящо на дадените указания и изискванията на процесуалния закон- чл.127, ал.1, т.2 ГПК.
Следователно при така установените факти, законосъобразно въззивният съд е отрекъл да е отстранен в определения законов срок н недостатъка на подадената искова молба, поради което е приложил процесуалното правило на чл. 129, ал.3 ГПК и е върнал същата обратно на нейния подател.
Доколкото процесуалната легитимация на ответника е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата молба, а не от някакви обективни факти, подлежащи на доказване, то и проверката на решаващия съд дали исковата претенция е предявена от и срещу надлежна страна- ответник е единствено въз основа на последното.
Ето защо при липсата на доказателства за идентичност между „В. И К. В.”ООД, гр.В. и „В. И К.” АД, гр. В. и отсъствие на удостоверение за актуално състояние именно на посочения в исковата молба ответник, за въззивния съд е отсъствала процесуална възможност да приеме процесната искова молба за редовна и всички останали доводи в противен смисъл, въведени с частната жалба не намират опора в процесуалния закон.
Законодателят е установил изрично процесуален ред за отстраняване на допуснат в исковата молба недостатък и доколкото той не е обусловен от характера на последния – техническа грешка или очевидна фактическа грешка, за решаващата инстанция отсъства процесуална възможност за извършване на подобно разграничение и като е съобразил горното ВОС е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от изложеното и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Варненския окръжен съд от 07.10.2009 год., по в.т.д.№ 338/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: