3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 26
гр. София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3532 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. Н. Е. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 160 от 25.04.2016г. по гр.д.№ 163/2016 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото /иск за собственост/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата С. С. З. е подала писмен отговор , в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд № 31 от 08.01.2015г. по гр.д. № 4029/2015г. , с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. Е. против С. С. З. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 100 кв.м. от УПИ VІІІ-1696 кв.66 по Кадастралния и регулационен план на [населено място], [община] , както и на 15 кв.м. от стаята , част от лятната кухня, построена в този имот. Въззивният съд е приел, че не са доказани твърденията на ищцата за навлизане в нейния имот при поставяне на оградата от С. С. З. между двата съседни имота с повече от 28 кв.м. , за които е уважен иска. Изводите на съда се основават на заключението на вещото лице, което е установило , че оградата завзема само 28 кв.м. от УПИ VІІІ-1696, собственост на ищцата, отчетени по регулационната граница. Съдът е изложил и съображения, че с решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД по гр.д.№ 4216/2004 г. на Русенския районен съд , Е. Н. Е. е обявена за купувач на дворно място от 491 кв.м., предсавляващ УПИ ХІІ-771 кв.66 по недействащ план и УПИ VІІІ-1696 по действащия план, което дава основание да се приеме, че в окончателния договор имотът е индивидуализиран по действащия към този момент регулационен план и съответно в границите обозначени по този план е придобита собствеността от ищцата. Такава е била и действителната воля на страните, които са се съгласили с предварителния договор сделката да финализира след индивидуализацията на имота с новия регулационен и кадастрален план за административното му разделяне.
При тези мотиви на въззивния съд не е обуславящ за делото поставеният от касаторката правен въпрос : „длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към спора доказателства , доводи и възражения на страните съгласно изискванията на чл. 236 ал.1 ГПК, тъй като съдебният акт следва да бъде мотивиран“. Спорът по настоящото дело е за пространствения обхват на правото на собственост и съдът го е разрешил като е изградил изводите си след тълкуване на предварителния договор за продажба и индивидуализацията на имота в решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД, както и от установеното от вещото лице несъответствие между регулационната граница и поставената на място ограда, с което са заети 28 кв.м. от имота на ищцата. Ето защо , няма основание да се приеме, че не е извършена цялостна преценка на доказателствата, относими за делото. Свидетелските показания, на които се позовава касаторката , дават сведения за фактическото състояние на имота и извършените строителни работи, но нямат отношение към обуславящия въпрос за делото – в какви граници е придобита собствеността на ищцата.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноските, поискани с отговора на касационната жалба, които са в размер на 700 лв. и представляват платено възнаграждение по договор за правна защита от 14.07.2016г. в размер на 700 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 160 от 25.04.2016г. по гр.д.№ 163/2016г.
ОСЪЖДА Е. Н. Е. да заплати на С. С. З. сумата 700 лв. /седемстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: