О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 11.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 10 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 7164 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2298 от 01.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2322/2014 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение № 760 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 116/2014 г. на Асеновградски районен съд, с което е допълнено определение № 399 от 20.03.2014 г. по посоченото гражданско дело в частта му за разноските, като К. К. е осъден да заплати на Д. К., М. К. и С. Т. разноски по производството по 300 лв. на всеки от ответниците.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е постъпила от К. П. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като разрешеният в определението правен въпрос относно присъждането на разноски без представен списък, без да са представени договори за правна защита и съдействие бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се противоречие с ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като се твърди, че произнасянето на ВКС по поставения въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците Д. К., М. К. и С. Т. чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба против въззивното определение е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК вр. чл. 288 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че гражданско дело № 116/2014 година на Асеновградски районен съд е образувано по искова молба на К. П. К. против Д. П. К., М. Д. К. и С. С. Т., П. Т. К. за разпределение ползването на съсобствен с ответниците по делото имот. Преди провеждане на първо открито съдебно заседание по делото ищецът е оттеглил иска си и съдът е прекратил делото с определение № 399 от 20.03.2014 г. В срока за обжалване на определението ответниците са поискали допълването му в частта за разноските и съдът е уважил молбата.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не е налице противоречие с ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, обосноваващо допускане касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. С него е прието по поставените въпроси, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната е заплатила възнаграждението. Когато плащането е в брой вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Предпоставка за уважаване на искане за допълване на съдебно решение в частта за разноските е страната да е представила списък по чл. 80 ГПК. Приетото от въззивния съд е в съответствие с посоченото тълкувателно решение. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В настоящия случай делото е прекратено след оттегляне на иска преди провеждане на първо съдебно заседание. Препис от молбата не е връчен на ответниците, тъй като съгласието им за оттегляне на иска не е необходимо – чл. 232 ГПК. Следователно те могат да претендират сторените от тях разноски. Това те са направили, като са представили и договори за правна защита и списък по чл.80 ГПК. Към момента на подаване на молбата за оттегляне на иска те вече са организирали своята защита, подавайки отговори на исковата молба. Поради това на тях им се дължат направените разноски за тези процесуални действия.
При наличие на задължителна съдебна практика, обективирана в посоченото по – горе ТР, която е съобразена от въззивния съд, то не е налице и соченото от жалбоподателя основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на „поставения“ правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2298 от 01.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2322/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: