О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1063 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. Х. С. и И. Х. С. против решение от 19.07.2011 г. по в. гр. дело № 194/2011 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение от 13.04.2011 г. по гр.дело № 707/2010 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е признато за установено по отношение на А. Д. М. по предявения срещу нея от М. Х. С. и И. Х. С. иск с пр.осн.чл.53, ал.2 ЗКИР, че при изготвяне на кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изп.Директор на АГКК е допусната грешка, вследствие на която ? ид. част от стопанската постройка неправилно е заснета към ПИ № *, както и в частта, в която искът е отхвърлен за останалата 1/2 ид.част и е прекратено производството по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушение.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси :
1. прилага ли се чл.53,ал.2 ЗКИР по отношение на всички имоти и в частност за собствеността на сгради, построени в поземлен имот при допусната грешка при отразяване на собствеността, решаван противоречиво от съдилищата – определение № 365/01.07.2009 г. по гр.дело № 60/2009 г. на ВКС IV г.о., 2. налице ли е правен интерес за предявяване на иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР за лице, което твърди, че е собственик на недвижим имот, който неправилно е бил отразен в кадастралната карта и кад.регистри като собственост на трето лице, наличието на възможност на претендиращият собственик да предяви иск по чл.108 ЗС и чл.124,ал.1 ГПК изключва ли правният му интерес да установи по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР че към момента на изготвяне на кадастралната карта правото на собственост е било негово, но собствеността е била отразена погрешно, допустими ли са исковете по чл.108 ЗС и чл.124,ал.1 ГПК преди да приключи с влязло в сила решение спор с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР, решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на състави на ВКС и на въззивни съдилища, 3. по приложението на чл. 43,ал.1,т.5 ЗКИР и чл.14,ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. и по-точно предвиждат ли се приоритети при установяване на границите на поземлените имоти и в частност материализираните на място граници имат ли предимство пред регулационните линии на действащия план, решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на състави на ВАС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Срещу постановеното въззивно решение в частта, с която е отменено решението от 13.04.2011 г. по гр.дело № 707/2010 г. на РС [населено място] в уважената част на иска с пр.осн.чл.53, ал.2,пр.2 ЗКИР и вместо отменената част е признато за установено на осн.чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на А. Д. М. по предявения иск от М. и И. С., че е допуснакта грешка в действащата кадастрална карта на [населено място] от 2008 г., изразяваща се в това, че дворно място, собственост на М. и И. С., намиращо се между – от юг – нанесената на кадастралната карта имотна граница между ПИ № * и ПИ № * – т.нар.”спорна граница”, от изток – нанесената в кадастралната карта имотна граница между от една страна ПИ * и ПИ № * и от друга страна ПИ № *, от север – регулационните линии между имоти № *, имот *, кв.* и № *, имот № * в кв.* по рег.план на [населено място] от 1958 г., които регулационни линии са посочени в скицата към заключението на в.л. на стр.73 от делото, неразделна част от решението, неправилно е било заснето в кадастралната карта като част от ПИ № *, собственост на А. Д. М., вместо като част от ПИ № *, собственост на ищците е подадена касационна жалба от ответницата А. Д. М., чрез адв. М. М..
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени въпроси за противоречие на решението на Окръжен съд [населено място] с разпоредбите на чл.24,ал.1 ЗКИР и чл.30,ал.2 ЗКИР, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че решението на въззивния съд е необосновано – в същото са изложени взаимно противоречащи си мотиви и диспозитив, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК в писмен отговор М. и И. С., чрез адв. Кр. И. са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Жалбоподателката- ответник А. М. не е изразила становище по жалбата на ищците.
Върховен касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от процесуално легитимирани страни и са допустими.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск е с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР. Претенцията, предявена от ищците-жалбоподатели е за признаване за установено, че при одобряване на кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. е допусната грешка при нанасяне на границата между имота на ищците ПИ № *и съседния ПИ № *, собственост на жалбоподтелката-ответник А. М., като част от имота, собственост на ищците с площ от 197 кв.м. погрешно е отразен, като част от имота, собственост на ответницата, в която част попада и стопанска постройка на ищците с площ от 90 кв.м., че последните са собственици на посочения имот с площ от 197 кв.м. и на стопанската сграда.
Съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР относно стопанската сграда е процесуално недопустим. За да направи извода въззивният съд е приел, че факта на погрешното отразяване на собствеността върху тази постройка в кадастралната карта и кадастралния регистър на името на ответницата не би лишила действителния й собственик от неговите права, тъй като това отразяване няма вещно отчуждително действие, а служи само за информация. Според съда искът по чл.53,ал.2 ЗКИР касае правото на собственост върху недвижим имот към минал момент – момента на одобряване на кадастралната карта и в случая дали ще се установи, че отразяването на собствеността там е правилно или не, това отразяване няма действие по отношение на правото на собственост. Прието е, че лицето, което претендира собствеността следва да се защити с иск по чл.108 ЗС или 124 ГПК, който да установи правото му на собственост към настоящия момент, съответно да отрече правото на оспорващия върху вещта. При тези съображения съдът е приел, че предявения иск в тази част е процесуално недопустим. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено, че при изготвяне на кадастралната карта е допусната грешка, вследствие на която ? част от площта на стопанската постройка попада в ПИ № *и е отхвърлен искът за останалата 1/2 ид.част.
В останалата част е прието, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо. Прието е, че жалбоподателите-ищци М. и И. С. са собственици на ? ид.част от ПИ № *, съседен на имота, собственост на ответницата А. М. – ПИ № *. Правото на собственост е установено на основание приетите по делото писмени доказателства – нотариални актове за извършени разпоредителни сделки и констативни нотариални актове.
Въззивният съд е приел, че действителните имотни граници между поземлените имоти се определят от регулационните линии по последният влязъл в сила регулационен план, който следва да е приложен, ако с него се придават части от други имоти. При неприложен регулационен план по отношение на имотите следва да се вземе предвид положението към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното място. Прието е, че за да съответства на действителното положение действащата кадастрална карта следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните граници. Прието е за неоснователно твърдението на всяка от страните по делото, че границата на имота по кадастралната карта е тази, която съответства на фактическото положение към момента на одобряването й. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.43,ал.1,т.5 ЗКИР и е приел, че в текста са посочени само източниците и начинът на установяване на границите на поземлените имоти за нанасянето им в кадастралната карта, но не и че тези граници се приемат за имотни граници. Направен е извода, че имотните граници следва да отговарят на правото на собственост, което може да не съответства на действителното положение, отразено в кадастралната карта.
По отношение на процесния и имота, собственост на ответницата съдът е приел, че за тях има приети два дворищно регулационни плана – от 1958 г. и от 1985 г.
Възоснова на заключение на вещо лице по назначена СТЕ съдът е приел, че по регулационния план от 1958 г. имота на ищците е отреден като парцел *, имот № *, кв.* и № *, имот № *, кв.* на ответницата. Съобразно предвижданията по тази план границата между двата парцела минава от средата на жилищната сграда до югоизточния ъгъл на стопанската постройка, от североизточния ъгъл на постройката минава в посока северозапад по 2/3 – ти от дължината на стената й, след което перпендикулярно през постройката минава до срещуположната й стена, като продължава по нея до съседния ПИ № *. С оглед това отразяване 2/3 реална част от стопанската постройка се намират в имота на ищците, а 1/3 реална част в имота на ответницата.
Съобразно регулационния план от 1985 г. имота на ищците е записан като парцел № *, кв.*, а този на ответницата № *, кв.*. Според този план регулационната линия между двата съседни имота минава от средата на жилищната сграда до югоизточният ъгъл на постройката, минава по югоизточната й стена и от югозападният й ъгъл продължава направо до границата със съседния парцел № *. Според отразеното в този план стопанската постройка се намира изцяло в парцела на ответницата.
Въззивният съд е приел, че местоположението на имотната граница следва да бъда съобразно отразяването по регулационния план от 1958 г., тъй като регулационния план от 1985 г. не е приложен по отношение на придадената част от парцела на ищците, поради което се е запазило положението на линиите по предходният регулационен план. При липса на доказателства за последващи изменения съдът е приел, че действителното положение на имотната граница между ПИ № * и ПИ № * следва да бъде съобразно предвижданията по регулационния план от 1958 г.
С оглед на тези съображения съдът е приел, че при изготвяне на действащата кадастрална карта е допусната грешка, като неправилно е заснета имотната граница между имота, собственост на ищците и този на ответницата, че ищците следва да бъдат признати за собственици към момента на одобряване на кадастралната карта на частта от поземления имот, намираща се между регулационните линии и нанесената в картата граница.
По правните въпроси:
По правните въпроси, поставени от ищците:
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Противоречиво решаван правен въпрос от съдилищата съобразно даденото тълкуване в т.3-та на ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС означава правният въпрос от значение за изхода на делото да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. Наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано от жалбоподателите-ищци с определение № 365/01.07.2009 г. по гр.дело № 60/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.288 ГПК. Тези определения са извън обхвата на хипотезата противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос, поставен в п.2-ри от изложението.
С решение № 113/10.03.2009 г. по гр.дело № 933/2008 г. на ВКС II г.о. е прието, че интересът от иска по чл.53,ал.2,изр.2-ро ЗКИР е налице доколкото ищците претендират право на собственост към един минал момент – този на изготвяне на кадастралната основа на единствения подробен устройствен план на населеното място от 1983 г., като за допустимостта на иска е достатъчно твърдението им, че процесното празно дворно място от 145 кв.м., съставляващо отделен имот, който погрешно бил заснет и записан като част от имот № *, вместо да бъде заснет като самостоятелен планоснимачен номер на името на наследодателя им.Според съда налице е правен интерес от търсената с иска защита. Прието е, че ищецът по иск по чл.53,ал.2 ЗКИР може да има интерес от предявяването му даже и ако непълнотата или грешката при заснемането на кадастралната основа нямат значение за регулационните предвиждания, когато поправката засяга само кадастралния план. И да не последва изменение на плана, а само отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната основа интересът от предявяване на иска се разкрива и от процесуалното поведение на ответниците, които отричат претендираното от ищците право.
Състав на ВКС с решение № 934/07.11.2008 г. по гр.дело № 3142/2007 г. I г.о. е застъпил становище, че ЗКИР урежда кадастрални карти и кадастрални регистри като технически категории, чрез които се индивидуализира конкретната териториална единица като физическа величина. Евентуалните промени в тези основни данни, които могат да настъпят в резултат на установени непълноти, грешки или другите предвидени в разпоредбата на закона основания могат да засегнат само физическите компоненти на териториалната единица „Поземлен имот”, но не влияят на юридическата категория „право на собственост”. Основанието на установителния иск по чл.53, ал.1 ЗКИР произтича от правото на собственост, както и от интереса за неговите титуляри да се отстранят непълноти или грешки в кадастралния план, към момента в който той е бил одобрен, тъй като кадастралния план е задължителна геодезическа и технико-икономическа основа на действащия устройствен план.
С решение № 328/07.07.2010 г. по гр.дело № 286/2010 г. на ВКС II г.о. е прието, че когато спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост на разположение на заинтересованите е искът по чл.53, ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване на правото на собственост към минал момент – към влизане в сила на регулационния план. В същата насока е и решение № 1291/15.07.2009 г. по гр.дело № 4583/2007 г. на ВКС IV г.о. Прието е, че спорът за граници на имоти в регулация, когато е свързан със спор за собственост се разрешава чрез иск по чл.53,ал.2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост към минал момент – към момента на влизане в сила на регулационния план, докато чрез ревандикацията се защитава налично право на собственост.
С решение № 131/10.03.2009 г. по гр.дело № 5037/2007 г. на ВКС III г.о. състав на ВКС се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Прието е, че при иска по чл.108 ЗС регулационните линии очертават границите на урегулирания имот и в тези граници правото на собственост следва да бъде защитавано чрез иска по чл.108 ЗС. Въпросът дали имотната граница е правилно заснета не е предмет на иска по чл.108 ЗС, защото неотразяването й е предмет на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР и само при условия, че неговото уважаване обуславя промяна на регулацията процесната част може да бъде изключена от собствеността върху имота.
С въззивното решение по отношение предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗС за спорния терен съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Относно стопанската сграда следва да се отчете обстоятелството, че с решението е приет за основателен предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 ЗКИР за част от спорния имот – терен, подробно описана в същото, върху която попада и реална част в размер на 2/3 от стопанската постройка.
Цитираните в изложението определение № 407/20.04.2010 г. по гр.дело № 489/2010 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.288 ГПК, определение № 365/01.07.2009 г. по гр.дело № 60/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК не попадат в обхвата на хипотезата противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване на решението на М. в обжалваната част от ищците по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, формулиран в изложението. В подкрепа на доводите за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване са цитирани решения на състави на ВАС, които са извън обхвата на понятието противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По същият правен въпрос не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.43,ал.1,т.5 ЗКИР и чл. 14,ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е налице трайно установена съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, постановени от жалбоподателите-ищци.
По правните въпроси, формулирани от жалбоподателката-ответник.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката А. М. за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. В последното се сочи, че решението на Окръжен съд [населено място] противоречи на разпоредбите на чл.24,ал.1 ЗКИР и чл.30,ал.2 ЗКИР, че въззивното решение е необосновано – в същото са изложени взаимно противоречащи си мотиви и диспозитив. Така формулирани въпросите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1-ва правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В случая поставените въпроси от жалбоподателката касаят правилността на обжалваното решение и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на М. в обжалваната част от ответницата.
С оглед изхода на спора по делото направените разноски от всеки от жалбоподателите – ищци и ответница следва да останат в тяхна тежест.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.07.2011 г. по в. гр. дело № 194/2011 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № А 1207/08.08.2011 г., подадена от М. Х. С. от [населено място], [улица] И. Х. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.№ 16, чрез адв. Кр. И., и по касационна жалба вх. № А 1217/11.08.2011 г., подадена от А. Д. М. от [населено място], [улица], чрез адв.М.М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: