О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 13.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №892/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „О. ” АД гр.София, чрез адвокат Д. П., с вх.№2675 от 04.10.2010 год. на Софийския окръжен съд, срещу Определение №388 от 13.08.2010 год. по ч.гр.д.№723/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане № 497 от 290.06.2010 год. но Самоковския районен съд, V състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на касатора О. АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу Я. Я. А. от гр.Самоков за сумата 5 444.28 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит, сключен на 04.06.2008 год. , за сумата 533.87 лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.08.2009 год. до 14.06.2010 год. и за сумата 79.02 лв. представляваща наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми за периода от 15.06.2010 год.- подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че в извлечението от счетоводните книги на банката не е посочено какви по основание и размер задължения и на какви падежи е следвало да плаща кредитополучателя Я. А., поради което не може да се извърши проверка дали са настъпили условията по чл.19 от договора за потребителски кредит за автоманичното настъпване на предсрочната изискуемост на целия усвоен кредит.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417, т.2 и чл.418, ал.2 ГПК, защото с представеното извлечени от счетоводните книги на банката са установени всички обстоятелства, обуславящи преценката дали претендираното вземане подлежи на изпълнение, както и че са настъпили условията по чл.19 от Договора за кредит, тъй като неплатените месечни вноски за периода на забавата от 9 месеца са повече от изискуемите две ежемесечни такива. Като основание за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК- формулира като значим за изхода на делото правен въпрос този за необходимото съдържание на извлечението от счетоводните книги на банката, представляващо основание за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК, който въпрос се разрешава при противоречива съдебна практика и чието разрешаване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. По въпроса за необходимото съдържание на извлечението от счетоводните книги Върховният касационен съд се е произнасял многократно с оглед пределите на проверката за редовност от външна страна на документа по чл.417,т.2 ГПК. Във формираната си непротиворечива съдебна практика е прието, че съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка редовността на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане-чл.418, ал.2 ГПК. Предсрочната изискуемост на целия усвоен кредит е поставена в зависимост от сбъдване на определени условия, поради което банката- заявите трябва да установи сбъдването им. Тъй като в случая съобразно чл.19 от Договора за банков кредит предсрочната изискуемост на целия кредит настъпва автоматично при неплащане на две погасителни вноски, без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван за това, то фактът на неплащане, обуславящ предсрочната изискуемост на кредита, следва да бъде удостоверен от банката чрез посочване на непогасените вноски по размер и основание. Това становище е застъпено в Определение №426 от 16.07.2009 год. по т.д.№332/2009 год. на ВКС, І Т.О., Определение №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д.№252/20089 год. на ВКС, ІІ Т.О., което се споделя напълно от настоящия състав.
Не са налице и допълнително подържаните основания за достъп до касация. С оглед посочената трайно установена съдебна практика, поставеният въпрос за съдържанието на извлечението от счетоводните книги не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е доказана и противоречива съдебна практика чрез представените Заповеди за незабавно изпълнение. В тях не се съдържат мотиви за проверката на настъпилата изискуемост на взаменията на банките, а представените към тях извлечение от счетоводните книги не могат да се приемат и обсъждат като доказателства в настоящето производство.
Не доказват противоречива съдебна практика и двете определения на ВКС, защото в тях е застъпена необходимостта от проверката за настъпване изискуемостта на вземането на банката, а конкретните различия в тях се дължат на различното възприемане от изложените по делото факти и обстоятелства.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №388 от 13.08.2010 год. по ч.гр.д.№723/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: