О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 13.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 922 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 2149 от 06.11.2015г. по т.д. № 3995/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 2149 от 06.11.2015г. по т.д. № 3995/201г. на Софийски градски съд, VI-8 състав касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.288 КЗ сумата 153 944 лева – застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Автокаско”, обективиран в полица с № [ЕГН], ведно със законната лихва от 19.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 19 363,12 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че при правилна и изяснена в пълнота фактическа обстановка въззивният съд е направил погрешни правни изводи относно релевантността на установени по делото факти със съществено значение за решаване на спора, като не е придал никакво значение на установения по делото факт, че при завеждане на претенцията за настъпилото събитие /кражба на МПС/ застрахованият не е предал всички декларирани ключове от МПС или поне не е било установено представените ключове да са от застрахованото МПС. Поради това поддържа, че е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната преписка по щета, като при отчитане на посочените обстоятелства е счел, че застрахованият е декларирал неверни данни – представен е ключ, за който не може да бъде установено, че е за застрахования лек автомобил. В представеното изложение по чл.284, ал.3 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Подлежи ли на преценка, дали неизпълнението на договорното задължение на застрахования е съществено по смисъла на чл.211, т.2 КЗ, в случаите, в които фактическият състав на това неизпълнение осъществява хипотеза, предвидена изрично като изключен риск по смисъла на Общите условия на полицата?
2. Дали представянето и декларирането от страна на застрахования на ключ с неустановен произход осъществява хипотезата на изключен риск „деклариране на неверни данни” по смисъла на т.5 от раздел III „Изключени рискове” от Общите условия?
Ответникът по касация [фирма], представляван от адв. Р. П., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че поставените два материалноправни въпроса не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като те обосновават правилността на решението, което само по себе си не е основание за допускането на касационно обжалване. Поради това моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и да му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения иск за сумата 153 944 лева, е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени доказателства, гласни доказателства и заключение на автотехническата експертиза, и е приел за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Автокаско” за л.а. „БМВ”, модел Х6, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца, за периода от 21.09.2010г. до 22.09.2011г. с покрит риск – кражба, както и настъпило на 26.11.2010г. застрахователно събитие, за което застрахователят е надлежно уведомен.
Въззивният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство застрахователят е заявил единствено правоизключващо възражение, че не дължи заплащането на застрахователно обезщетение за настъпилата щета, тъй като застрахованият е декларирал неверни данни при настъпване на застрахователното събитие, като данните за последното използване на единия от ключовете не кореспондират на декларираното от застрахования и са очевидно манипулирани – основание за отказ по т.1.3 и т.1.5 от раздел III на ОУ. С оглед на това въззивният съд е счел за неправилен извода на пъвоинстанционния съд за неизпълнение от застрахования по смисъла на т.3.5, раздел VIII от ОУ, каквото неизпълнение не е твърдяно от застрахователя. Приел е, че представянето на 2 бр. оригинални ключове, каквото е задължението по посочената клауза, се установява от приложената по делото анкетна карта и съставения протокол, като застрахователят е заявил единствено правоизключващото възражение за декларирани от застрахователя неверни данни.
Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл.211 КЗ правно релевантно за правото да се откаже заплащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за осъществяване на дейността му. Приел е, че в тежест на застрахователя е да докаже, че именно това обстоятелство е довело до настъпването на застрахователното събитие, каквито доказателства той не е ангажирал и поради това, дори да се приеме, че данните за последното използване на единия от ключовете не кореспондират на декларираното от застрахования, каквото единствено правоизключващо възражение застрахователят твърди, то застрахователят не е доказал, че този факт е довел до настъпване на застрахователното събитие. С оглед изложеното въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.208 КЗ и застрахователят дължи обезщетение в размер на 153 944 лева с ДДС, представляваща действителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос е важен за делото, обсъждан е от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна практика – решение № 4 от 21.03.2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15 от 12.06.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от 11.08.2014г. по т.д. № 1262/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., с която е прието, че за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че в тежест на ответника – застраховател е да докаже, че неизпълнението на задължението на застрахования, с което е обоснован отказът да се изплати застрахователно обезщетение, е в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Наличието на постоянна съдебна практика по поставения въпрос изключва формално посоченото от касатора, без изложени доводи за обосноваването му, основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият поставен материалноправен въпрос не е релевантен, тъй като не е обусловил решаващия извод за основателност на предявения иск. Въззивният съд не е обсъждал дали представянето и декларирането от страна на застрахования на ключ с неустановен произход осъществява хипотезата на изключен риск „деклариране на неверни данни”, тъй като е приел, че такова правоизключващо възражение в първоинстанционното производство не е направено. Поради това формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 500 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2149 от 06.11.2015г. по т.д. № 3995/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. М. Г., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Западен”, [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Р. П. сумата 5 500 лева /пет хиляди и петстотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касацинното производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: