О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София 14.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1074 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма][населено място],представлявана от изп.директор Т. К.,чрез пълномощник адв.Б. М. срещу решение № 217 от 15.03.10г.по гр.дело № 1509/09г.на Софийски апелативен съд,с което е оставено в сила решение от 27.03.07г.по гр.дело № 263/06г.на Софийски градски съд.С него е отхвърлен искът,предявен от [фирма] и квалифициран по чл.49 ЗЗД за осъждането на ответника Министерство на финансите да му заплати сумата 234 292 лв- равностойност на 12.861/100 ид.части от равностойността на дълготрайни материални активи на дружеството,за които по силата на заповед № РД-24-116/23.02.09г.на министъра на промишлеността като орган по чл.6 ал.1 т.1 ЗОСОИ е признато правото на обезщетение на наследниците на [фирма] и на наследниците на [фирма] по реда на чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ чрез съсобственост върху Д. на ищцовото дружество за стойността на съборени сгради.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК.Приложени са ППВС № 7/59г.;ТР № 6/10.05.06г.на ОСГК на ВКС,ТР № 3/22.04.04г.;ППВС № 17/63г.;ППВС № 7/58г.;ППВС № 9/66г. ;ТР № 3/04г.на ОСГК на ВКС,ППВС № 1/79г. и решения на състави на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те за законосъобразни.В този смисъл е т.1 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че оспорената от ищеца заповед № РД 24-116/23.02.99г.на Министъра на промишлеността е незаконосъобразна в частта относно признатия начин на обезщетяване –този по чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ –чрез съсобственост върху Д. на дружеството,тъй като е издадена в нарушение на § 6 ал.6 ЗППДОП/отм./- към момента на постановяването й дружеството е било включено в Програма за приватизация чрез инвестиционни бонове,публикувано в ДВ,бр.1/96г.Направен е извод,че са налице част от елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД – противоправно деяние –издадена в нарушение на материалния закон административна заповед;доказано е наличието на вредата – с издаването на тази заповед са излезли от патримониума на дружеството Д. в процент,в който е призната съсобственост на обезщетените лица,но не е установена причинната връзка между незаконосъобразната заповед и вредата на ищците.Прието е,че вредата в патримониума на ищеца не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна заповед,а е резултат на негово процесуално бездействие за защита на правата, нарушени с издаването на този административен акт.На второ място са изложени съображения,че Министерството на финансите не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.Пасивно легитимиран ответник е Министърът на промишлеността, респ.неговия правоприемник,защото това е органът,който представлява държавата в производството по възстановяване на собствеността по ЗОСОИ и комуто е възложено произнасянето по искане за обезщетяване в качеството му на орган,упражняващ правата на държавата в търговското дружество,в чийто патримониум са включени имущества по ЗОСОИ.
В изложението към касационната жалба се твърди,че с обжалваното решение са разрешени материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие със задължителната практика на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно:може ли да се приеме,че вредата не е пряка и непосредствена последица и липсва причинна връзка,когато вредата настъпва едновременно с деянието;може ли последващо деяние на увредения след настъпване на вредата да се отрази върху факти и събития,възникнали преди появата му и да се счита,че няма причинна връзка между деянието и вредата,настъпили преди това и вредата не е пряка и непосредствена последица от деянието;може ли неупражняването на дадено от закона право като правото на иск срещу трето лице да се счита за основание да не бъде уважено друго негово законно право на иск срещу причинителя на вредата и на това основание да бъде отхвърлен искът на увредения срещу причинителя на вредата;ако увреденият с действията си е допринесъл за настъпване на вредата,достатъчно ли е това да се освободи напълно от отговорност причинителя на вредата или съпричиняването е основание само за намаляване на размера на търсеното обезщетение.
Настоящата инстанция намира,че поставените по-горе от касатора въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело.Определящо е ,че въззивният съд е отхвърлил иска не само поради липса на елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,а и поради липса на пасивна легитимация на ответника.По посочените въпроси не е обосновано приложното поле на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК по смисъла на даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
На въпроса има ли пречка държавата,представлявана от Министъра на финансите на основание чл.18 ал.3 ГПК/отм./да е ответник по иск с правно основание чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД за вредите,причинени от министър при изпълнението на възложената му работа е даден отговор в обжалваното решение,който не е в противоречие,а в съответствие с утвърдената практика на ВКС и съдилищата.Чл.49 ЗЗД обуславя отговорността на възложителя на някаква работа на друго лице за вредите,причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа.Ищецът е следвало да конституира като ответник не Министерство на финансите,който е процесуален представител на държавата по искове,насочени срещу нея,а конкретният държавен орган,който притежава правосубектност и чийто длъжностни лица с виновните и противоправните си действия,с които са причинили претендираните вреди,могат да ангажират отговорността му като техен работодател по реда на чл.49 ЗЗД.
Въпросът относно правната квалификация на иска е относим към правилността на въззивното решение,а не към допустимостта на касационното обжалване.Освен това този въпрос не е стоял за разглеждане от въззивния съд, а е разрешен от ВКС в отменителното му решение,чийто указания са задължителни за съда,на който е върнато делото.
Поставеният процесуалноправен въпрос следва ли въззивния съд,след като констатира,че първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по целия размер на иска да върне делото на първата инстанция да допълни решението си, не е от значение за изхода на спора,тъй като искът е отхвърлен изцяло.
С оглед на изложеното настоящият състав приема,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 217 от 15.03.10г.,постановено по гр.дело № 1509/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.