О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр.София, 15.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 311/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 189 от 19.09.2008г., постановено по ч.гр.дело № 418/2008г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на И. районен съд от 15.08.2008г., по ч.гр.дело №21/2008г., с което е отказано на О. , гр. И. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на публични вземания от данъци и такса смет. Жалбоподателят моли за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, а като основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът е следвало да направи тълкуване на чл.417, т.2 ГПК дали разпоредбата се прилага за публичните държавни вземания, по който въпрос липсва яснота в съдебната практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Районният съд, гр. И. е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на О. , И. по съображения, че заявителят разполага с друг ред за събиране на публичните си държавни вземания – ДОПК.
Тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, за да се допусне разглеждането на частната жалба по същество, трябва да са налице някои от основанията, визирани в чл.280, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателят се позовава на т.3 – съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно приложим ли е реда по чл.417, т.2 ГПК спрямо публичните държавни вземания. Така формулиран въпросът в частната жалба е съществен за конкретния правен спор, както и за развитие на правото, тъй като има отношение към тълкуването на процесуалната норма, поради което ще следва да бъде допуснато разглеждането й по същество на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според чл.417 ГПК, по реда на заповедното производство могат да се претендират притезания, които се основават на изброени в закона документи. В т.2 са посочени изпълнителното основание, субектите, които могат да се възползват от заповедното производство и правото, което може да бъде защитено по този ред. Документът или извлечението от сметка трябва да установява вземане на държавно учреждение, на община или банка, без законът да конкретизира източника и характера на вземането. Т. 2 изключва издаването на заповед за изпълнение за частни държавни и общински вземания, защото такава възможност е предвидена в т.7 на чл.417 ГПК. Същественият правен въпрос е дали законодателят е включил в процедурата на заповедното производство и публичните държавни вземания или спрямо тях се прилага само специалното производство по ДОПК, както са приели съдилищата. Настоящият състав на ВКС счита, че за събирането на публичните държавни и общински вземания се прилага специалния, а не общия закон. Публични държавни и общински вземания са тези посочени в чл.162, ал.2 ДОПК и няма спор, че искането на заявителя и частен жалбоподател е за издаване на заповед за изпълнение на публични общински вземания. ДОПК е специален закон, който урежда събирането на публичните вземания, спрямо ГПК като общ закон за принудително събиране на други вземания, вкл. на частни държавни и общински вземания /чл.417, т.7 ГПК/. Изпълнително основание за събиране на държавните и общинските публични вземания е влязъл в сила акт за установяване на съответното вземане, издаден от съответния орган, освен ако в закон не е установено друго/ чл.165 ДОПК/, т.е. за събиране на вземането не е необходимо да бъде издаван изпълнителен лист, докато документът по чл.417, т.2 ГПК е основание за издаване на заповед за изпълнение, а последната представлява изпълнително основание, по смисъла на чл.404, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Създаденият със закон специален ред за установяване и събиране на публични вземания, налага извода, че по реда на чл.417, т.2 ГПК общините могат да събират други вземания, с основание документ по граждански или търговски сделки. Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че с изключение на частните държавни и общински вземания, всички останали вземания на общините могат да се събират по реда на заповедното производство по т.2, както и че проверката на съда е само формална и се отнася до редовността на документа. За да бъде издадена заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист/ чл.418, ал.1 ГПК/ съдът следва да установи, че кредиторът има право, подлежащо на принудително изпълнение срещу конкретния длъжник по реда на ГПК. Ако съдът констатира, че документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, за което е предвиден специален ред, той следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, какъвто е настоящия случай. В заключение, поради съвпадане на изводите, че не са налице предпоставките на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ чл.418 ГПК/ обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №189/19.09.2008г., постановено по ч.гр.дело № 418/2008г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: