О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 15.01.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1629/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. и В. Г. Т., чрез пълномощника им адвокат К. К., срещу въззивно решение №11/05.01.2017г., по гр.д.№517/2016г. на Софийския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ и обжалването следва да се допусне по въпроса: По какъв способ трябва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена, или когато до делба са допуснати толкова имоти , колкото са съделителите по колена и по квоти. Твърди се, че е налице противоречие с решение по гр.д.№5489/2007г. на ВКС, ІІ г.о. С това решение /което не е представено/ ВКС се произнесъл в смисъл, че когато предметът на делбата е сънаследство от общ наследодател, делбата трябва да се извърши по колена и след това в рамките на получения дял да се извърши делба между наследниците във всяко коляно.
Ответниците по касационната жалба Ж. Г. Д., Г. Т. Й. и К. Т. Д. оспорват касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Останалите ответници не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №74/2016г. по гр.д.№491/2012г. на Ихтиманския районен съд. С последното е извършена делба като по реда на чл.353 ГПК делбените имоти са разпределени между съделителите по колена, както следва : – в дял на В. К. и В. Т. са поставени : УПИ XX-163 в кв.24 по плана на [населено място], както и описани земеделски имоти и залесени горски територии, находящи се в същото землище, на обща стойност 46 779,73 лв.; – в дял на Ж. Д., Г. Й. и К. Д. е поставен УПИ XXII-163 в кв.24, заедно с построената в него второстепенна сграда, на стойност 16 269 лв.; -в дял на М. Д., С. П. и Р. Д. е поставен УПИ XXI-163 в кв.24 по плана на населеното място, заедно с построената в него второстепенна сграда, на стойност 15 423 лв.; -в дял на Л. Т., С. Т., С. М. и М. С. са поставени УПИ XXIII-163 в кв.24, с площ 1 122, заедно с построените в него две двуетажни жилищни сгради и второстепенна сграда, както и описани земеделски имоти, находящи се в същото землище, на обща стойност 55 715,82 лв. Постановено е заплащане уравнение на дяловете.
Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по допускане на делбата. Възприел е заключението на техническата експертиза,съгласно което делбените имоти са неподеляеми и са налице два варианта за разпределяне на процесните имоти съобразно установените дялове в съсобствеността и тяхната пазарна оценка. В първия вариант, според който съставените дялове съответстват в по-голяма степен на квотите в съсобствеността, съделителите са групирани по колена, тъй като не е възможно съставянето на самостоятелен дял за всеки от съделителите. Във всеки от образуваните дялове е включен урегулиран поземлен имот. Съделителите се групират по колена по наследяване, имотите са неподеляеми, с различни характеристики и стойност. Принципът за реален дял е водещ в делбеното производство и не може да бъде преодолян по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари. За да се спази този принцип е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена като в този случай приложим е способът по чл.353 ГПК. Делбените имоти не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да неравностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо съгласието на всички съделители. По реда на чл.353 ГПК трябва да след отчете възможността за обособяване на дялове за всяко от наследствените колена, получаващи дял, включващ урегулиран поземлен имот. При групирането на имотите дяловете съответстват максимално на квотите в съсобствеността, така че паричното уравнение на дяловете да е минимално. Трябва да се отчете и неравенството в дяловете от допуснатите до делба урегулирани поземлени имоти, земеделски земи и горски територии, като се вземе предвид, че квотата на съделителите К. и Т. /настоящи касатори/ от земеделските земи и горските територии е най-голяма, както и че същите имат еднакви квоти със съделителите С. Т. и Л. Т. от допуснатите до делба УПИ. Съобразно първия вариант на разпределение по СТЕ в дял на въззивниците К. и Т. се включват както земеделски земи, така и горски територии, които не участват във формирането на всички останали дялове. Стойностното уравнение на дяловете е извършено на базата на съпоставката на стойността на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в парична стойност.
Не е налице соченото основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторите не са представили решението на ВКС /постановено по ГПК /1952г./, видно от посочената гадина на делото/ на което твърдят, че обжалваното противоречи. То не е открито и в деловодната система. При това положение и с оглед приетото в ТР№1/2010г., ОСГТК, ВКС, не може да се направи извод за наличие на твърдяното противоречие по поставения въпрос. Освен това в съответствие с практиката на ВКС /решение 459/2011г. по гр.д.№82/2011г, І г.о., №60/2010г. по гр.д.№1515/2009г., І г.о./ въззивният съд е извършил реално разпределение като е поставил процесните имоти в дялове на наследниците от съответното коляно. Разпределените дялове са съобразни с решението по допускане на делбата относно квотите на съделителите, в т.ч. наследниците от коляното на Н. /поч.1989г./ -дъщеря на общите наследодатели М. и В.. Неотносими са в тази връзка доводите за делбата в това коляно, тъй като касаторите са извън него и нямат твърдения, че не са съобразени техните квоти в съсобствеността. Предметът на спора пред въззивния съд е извършване разпределяне на наследствените имоти в общи дялове по колена, а не извършване на делба на поставените в общ дял имот между сънаследниците в съответното коляно. Следва да се има предвид също, че отделните хипотези на групиране на имотите предполагат и различни фактически обстоятелства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Няма искане от ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №11/05.01.2017г., по гр.д.№517/2016г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: