О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 16.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5893 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. И. против решение от 04.03.2014г. по гр.д.№ 8486/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 05.01.2008г. на Софийски РС по гр.д.№ 12704/2005г. в частта по исковете по чл. 97, ал.1 ГПК /отм/ и вместо това е отхвърлен иска на касаторката за останалата част от имота, за която не е уважен иска. С влязлата в сила част на решението е признато за установено по отношение на [фирма] с ЕИК -[ЕГН] и [фирма] с ЕИК-121049247, че касаторката е собственик на ? ид.ч. от реална част от магазин, находящ се на партерния етаж на триетажната външна къща на @@8@ [населено място], целия с площ 76 кв.м. състоящ се от търговска зала с площ 40,30 кв.м. и второ ниво с пробни кабини с площ 14.10 кв.м. коридор с площ 2,50 кв.м., санитарен възел с площ 1,96 кв.м. при съседи: от запад [улица]от юг-двор, от север – калкат, от изток – две помещения на наследници на М.Ю., ведно с 9,67% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което сградата е построена, цялото с площ 380 кв.м., съставляващо имот 2 от кв. 391, така както тази реална част от магазина е очертана с граници, повдигнати с оранжево по проект заснемане за узаконяване от м. март 1998г. на стр. 106 от делото на РС, както и ? ид.ч. от 32,07 ид.ч. от частта от същия магазин, посочени по т. 2,3 и 4 по същия проект- второ ниво, както и площта на разрушената вътрешна преградна стена, като този проект за заснемане е обявен за неразделна част към решението. Въззивното решение се обжалва в частта, с която иска е отхвърлен иска за разликата от реалната част, за която не са признати права на ищцата до цялата площ на магазина – 76 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за нищожност на съдебното решение, защото не е ясно нито от мотивите, нито от диспозитива за каква част съдът отхвърля иска като параметри и дали се касае за идеална, или за реална част. Твърди се и недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по иск, който не е предявен така, както е формулиран петитума. По същество се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като е постановено в нарушение на ЗВСНОНИ по ЗПИНМ.. и ЗВСОНИ, за необсъждане на доказателствата по делото, които установяват какви имоти са отчуждени и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса: 1 допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по иск, който не е заявен в исковата молба, въззивната жалба и в хода на производството за установяване наличие на съсобственост в размер на ? ид.ч., 2.допустимо ли е съдът да се произнася по абсолютно неразбираем начин в диспозитива си и 3. кой е приложимият ред за реституция на имот, който е бил завзет – по ЗВСНОНИ, или ЗВСОНИ. По тези три въпроса се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането на касационен контрол на наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК, тъй като не е налице нито нищожност, нито недопустимост на обжалваното решение
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: Ищцата е една от наследниците на М. Ю., починал на 21.10.1949г. Той е купил с крепостен акт № 1594/10.07.1910г. дворно место с площ 376,52 кв.м. и в периода до 1914г. е построил в него две сгради – външна и вътрешна. По ЗУЕГПНС с решение от 09.12.1949г. е отчужден от него единия магазин и двете стаи зад него, ведно с общите части от външната сграда, като е освободен от отчуждаване другия магазин /парфюмерия/ с граница – сградата на Д. А.. За отчуждения магазин е съставен АДС № 1108/05.11.1949г. С протокол рег. № 270/1969г. /л. 97 от делото на РС/ са оценени „част от магазин” собственост на М. М. Ю. с кубатура 87 кв.м., още веднъж част от магазин с кубатура 87 кв.м. но собственост на Н. М. Ю. и магазин собственост на държавата с кубатура 106 куб. м. Съставен е АДС № 6672/20.08.1970г.. За тази част е поискана отмяна на отчуждаването, което е отказано първо със заповед № РД-54-1616/108.1994г. поради това, че заявителите са били обезщетени с протокол № 16/07.08.1972г. с две жилища, които са заявили, че няма да върнат. Със заповед № 5498/12.03.1997г. отново е отказана отмяна на отчуждаването поради наличие на влязъл в сила отказ на заявителя М. И. П. /наследодател на ищцата/. Посочено е, че М. и Г. Ю. са прехвърлили получените като обезщетение жилища на трети лица, поради което е недопустима отмяна на отчуждаването – 7 ал.2 ЗВСНОНИ. Тази заповед е влязла в сила след проведен пряк съдебен контрол с решение по адм.д. № 3094/2001г. на ВАС. На 13.04.1999г. е съставен констативен протокол за извършвано незаконно строшителство – преустройство на магазин в магазин за дрехи, като е изградено второ ниво във вътрешната част на магазина с пробни, а в коридора е обособен санитарен възел. Така общата площ на магазина е станала 76 кв.м. Преустойството е узаконено с акт № 51/16.07.1999г., за нуждите на което е направено и архитектурното заснемане прието като доказателство на л. 106 от делото на РС. Назначената СТЕ е установила, че в приземния етаж на сградата на [улица] е имало два магазина с обща площ 40,33 кв.м., от които след преустройство е образуван един магазин, сега с разгърната застроена площ 76 кв.м.
РС е уважил иска за ? ид.ч. от 16/40 ид.ч., като е приел, че застроената площ на обединените сега два магазина в един е 40 кв.м., от която 16 кв.м. е площта на отчуждения по ЗОЕГПНС и възстановен по ЗВСОНИ бивш южен магазин. За северния магазин, отчужден по ЗПИНМ не е настъпил реституционния ефект поради това, че е отказано, с влязъл в сила административен акт, отмяна на отчуждаването защото не може да бъде върнато полученото имотно обезщетение. Приет е за неоснователен и евентуалния иск за собственост на основание придобивна давност, тъй като дори ишцата да е отдавала под наем целия магазин с площ 76 кв.м., той е бил само държател на останалата част от обединения магазин.
С решение от 10.11.2009г. по гр.д.№ 3340/2008г. на СГС е отменено решението на РС и е признато за установено, че ищцата е собственик на ? ид.ч. от целия магазин с разгърната застроена площ 76 кв.м. Това решение е влязло в сила, след като не е допускано касационно обжалване с определение от 17.02.2011г. по гр.д.№ 793/2010г. І гр.о. на ВКС.
С решение № 146/12.06.2012г. по гр.д.№ 1239/2011г. на ВКС І гр.о. на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК е отменено влязлото в сила решение от 10.11.2009г. по гр.д.№ 3340/2008г. на СГС. Представеното ново доказателство е архитектурен проект за вътрешната сграда от 30.05.1914г., одобрен на 11.06.1914г. и скица /ситуация/ от 09.06.1914г. за същата.
Изготвената при новото разглеждане СТЕ въз основа на архитектурния проект на вътрешната сграда, одобрен на 11.06.1914г. и позволителен билет № 332/1914г., протокол-опис от 05.11.1949г. към преписката по ЗОЕГПНС, решение от 09.12.1949г. и Акта за изземване на отчуждения имот № 3486 установяват, че във вътрешната сграда не е проектирано и не е имало магазин, на партерния етаж. Предвидено е и е бил изграден на партерния етаж на вътрешната сграда четиристаен апартамент. От одобрения на 23.06.1911г. архитектурен проект на външната сграда и позволителен билет № 371/1911г. е видно, че в партерния етаж на външната сграда е предвидено изграждането на два магазина: единия заемащ южния ъгъл на сградата с размери 4,00/4,65 , но със застроена площ 24,45 кв.м. и другия заемащ северния ъгъл с размери 4,00/ 4,28, но с размери 4,28 кв.м. Всеки от магазините е бил със самостоятелен вход към улицата от запад. Предвиждало се е изграждането на три стълбищни клетки, две помещения, тоалетна и общо предверие. От двата магазина е имало достъп до общо предверие пред стълбищните клетки чрез три стъпала. Към момента на отчуждаването по ЗЕГПНС, видно от решението от 09.12.1949г. и АДС № 1108/05.11.1949г. отчужден е „един магазин и двете стаи зад магазините”. Не е отчужден другия магазин с граница – сградата на Д. А., т.е. северния магазин /парфюмерия/. В протокола от 05.11.1949г. е отразено, че северната стена на отчуждения матазин е разбита за свързване със съседния магазин. Към настоящия момент двата магазина са обединени в един с две търговски зали, второ ниво с пробни кабини с достъп от двете търговски зали чрез четири стъпала и тоалетна. Към настоящия момент към обединения общ магазин е присъединена и площта на северното стълбище и част от предверието между северното и южното стълбище. Изградена е допълнително тоалетна, която не е съществувала по проекта от 1911г.
Въззвиният съд при второто разглеждане на делото е приел, че северния магазин е бил отчужден по ЗПИНМ със заповед № 576/19.12.1969г. за нуждите на Министерство на вътрешната търговия, от наследодателят на ищцата, а получените като обезщетение апартаменти не могат да бъдат върнати поради това, че са продадени, поради което не е налице реституция по ЗВСНОНИ по ТПИНМ, З…, а наличието на отчуждаване изключва и приложението на ЗВСОНИ. На реституция по ЗВСОНИ подлежи само отчуждения по ЗОЕГПНС магазин. Прието е, че са реституирани на наследници на Ю. и помещенията, обозначени с № 2,3 и 4 – второ ниво с пробни кабини с 14,10 кв.м., коридор от 2,50 кв.м. и санитарен възел с площ 1,96 кв.м., тъй като са отчуждени и двете стаи зад магазина и е реституиран и първия етаж от сградата. От данните от отчуждителната преписка от 1949г. е прието, че към южния магазин се придават 17% от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че със събаряне на междинната стена между двата магазина не възниква съсобственост, поради което в диспозитива на решението наследствената квота на ищцата е отнесена към реалната площ, която е имал отчуждения по ЗОЕГПНС магазин, но отнесена към сегашното състояние на целия магазин от 76 кв.м. Използвано е архитектурното заснемане, изготвено с оглед узаконяването на преустройството, извършено без строителни книжа.
Относно позоваването на придобивна давност за площта на северния магазин, съдът е приел, че след 1991г. и преобразуване на ответника като еднолично дружество с държавно имущество, нормите на чл. 86 ЗС и пар.1 от ДР на ЗС не са пречка, но факта на водене на административните спорове за реституцията на този магазин по ЗВСНОНИ опровергава презумпцията на чл. 69 ЗС, а от 2005г. между страните е висящо и дело за делба. Съдът се е позовал и на неяснотата от кога магазина е в сегашния си вид и в какъв вид е отдаван под наем десет години преди 2005 г. За приложение на кратката придобивна давност няма основание, тъй като няма придобивен акт, който да е могло да направи ищцата добросъвестен владелец
По въпросите, по които се иска допускане до касация:
Неоснователно се твърди вероятна нищожност и недопустимост на решението. Ищцата е поискала установяване правото на собственост върху ? ид.ч. /наследствената и квота/ от целия магазин от 76 кв.м.. Съдът е признал за установено, че е собственик на ? ид.ч. от реални части от целия магазин, поради което не е налице произнасяне по иск, който не е заявен в исковата молба, респективно в хода на производството. Съдът винаги може да установи право на собственост в по-малък обем от претендираното.
Не е налице и абсолютно неразбираем диспозитив. Ясно за е кои реални части от магазина в сегашното му състояние е уважен иска, като е изходено от проекта за изграждане на външната сграда от 1911г. и архитектурното заснемане на магазина в сегашното му състояние, последното обявено и за неразделна част към решението, с което волята на съда е и онагледена. Площите не са посочени само като защриховани, има и цифрово-словестно обозначение, което създава достатъчно яснота кои части са реституирани. Ако все пак за някоя от страните съществува неяснота, тя следва да се поправи чрез тълкуване, което се извършва от постановилия го съд.
Неприложим към спора е въпроса: кой е приложимият ред за реституция на имот, който е бил завзет – по ЗВСНОНИ, или ЗВСОНИ, тъй като не е налице фактическо заснемане на северния магазин без да има отчуждаване и обезщетение. Напротив установено е, че като обезщетение за отчуждения по ЗПИНМ северен магазин на праводателите на ищцата и сънаследниците й са предоставени два апартамента, които те са продали, поради което е отказана реституция по ЗВСНОНИ в административното производство, включително и съдебно административно такова, което е пречка за провеждане на косвен съдебен контрол в гражданското производство по аргумент от ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в посочения в списъците и доказания с договорите за правна помощ размери – по 1000 лв.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.03.2014г. по гр.д.№ 8486/2012г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от С. М. И..
Осъжда С. М. И. да плати на [фирма] с ЕИК -[ЕГН] и [фирма] с ЕИК-121049247 деловодни разноски за настоящото производство в размер по 1000 лева на всеки от двете дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: