О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 16.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1108 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Н. Ц., срещу решение № 351 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 1434/2016г. на САС, ТО, 5 състав, в частта, в която след частична отмяна на решение № 2072 от 29.12.2015г. по т.д. № 2900/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав касаторът [фирма] е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. допълнително сумата 131 840,04 лева, представляваща разлика над 15 096,98 лева до 146 937,02 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, както и в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 15 096,98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага съображения за неправилно определяне на размера на дружествения дял на изключения съдружник на база пазарната стойност на дълготрайните материални активи в нарушение на императивната норма на чл.125, ал.3 ТЗ. Сочи, че тази норма е създадена за закрила на кредиторите на дружеството, чийто интерес е поставен над този на съдружниците, поради което не допуска прекратилият участието си съдружник да получи стойност на дела си, по-висока от балансовата, нито по взаимно съгласие, нито чрез съдебно решение. Твърди, че при определяне на балансовата стойност на дела на ищцата въззивният съд недопустимо е ползвал пазарната оценка, изготвена за нуждите на делото. Сочи, че земята, оценена на 729 704 лева, е придобита чрез покупка на цена 44 000 деноминирани лева и за толкова е заведена в счетоводните книги, като след извършена ревалоризация на активите и пасивите цената на активите е завишена с 50 067,42 лева и в приложимите стандарти и норми липсва основание за последваща тяхна преоценка. Поддържа, че независимо от направеното от ищцата оспорване, липсват доказателства за нередовно водене на счетоводството на дружеството и счита, че дори и счетоводните записвания да се приемат за нередовни, съдът следва да назначи експертиза със задача да изготви достоверен баланс към последната дата на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на съдружника, въз основа на наличните първични счетоводни документи, а само ако такива няма, би следвало активите в него да се оценят наново. Сочи, че в случая първични счетоводни документи относно придобиването на имотите съществуват и от тях е видна историческата цена на придобиване на Д., а дори да се приеме, че данните в тях са недостоверни, то експертизата би следвало да изготви заключение за пазарната цена на активите към момента на придобиването им, защото това би била историческата цена, а не пазарната цена към момента на уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник, защото това би било ликвидационна стойност. Излага и довод за необоснованост на извода, че не било доказано прогласяването на нищожността на сделката за продажба на земя, пряко влияеща според касатора на имуществените последици за прекратилия членството съдружник, и без никакво значение за тях, според въззивния съд. Сочи, че съдебното решение, с което е прогласена нищожността на договора за продажба, е вписано, което означава, че е известно на всички, включително и на съда, тъй като вписаното обстоятелство е общоизвестно и не подлежи на доказване.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник? Поддържа, че по този въпрос е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/11г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д .№ 765/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011г. по т.д. № 809/10г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/11г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. При изчисляване на дела на прекратилия участието си съдружник следва ли в междинния баланс да се включва ефектът от извършена към този период сделка, която в по-късен момент, след прекратяването на членството на сдружника, търсещ дела си, е прогласена за нищожна с обратен ефект? По отношение на този въпрос касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3, тъй като го счита важен за развитието на правото, а липсва формирана практика.
Поддържа, че по отношение на обжалваното решение е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е влязло в сила решение от 26.01.2015г. по т.д. № 2982/2012г. на СГС, VI-5 състав, образувано по исковата моба на ищцата по настоящото дело и останалите наследници на В. Т. В., с който предявеният на същото основание иск за присъждане на стойността на дружествения дял на наследодателя им е уважен общо за сумата 26 250 лева, като в двете съдебни решения два еднакви дяла са оценени различно от съдебната система.
Ответницата М. Б. Х. – В., представлявана от адв. Б. К., оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като нито е налице противоречие на въззивното решение с посочените решения на ВКС, нито може да се приеме, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Сочи, че не е налице и противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като с влязлото в сила решение на СГС е присъдена тази стойност само поради факта, че това е била посочена в исковата молба цена на частичен иск, определена по реда на чл.70, ал.3 ГПК, и в хипотезата на неприсъствено решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е сезиран с иск за присъждане на равностойността на дяловете на ищцата в ответното О., определени по балансова стойност съобразно баланса към края на м.октомври 2007г., изготвен от в.л. Б. и основан на справедливата пазарна стойност на активите на дружеството към същата дата, определена от вещото лице по СТЕ по метода на пазарните аналози, съобразно който баланс и заключението на ССЕ стойността на дяловете възлиза на 146 937,02 лева. След като е изложил съображения във връзка с начина на определяне размера на дела на съдружник при прекратяване на членството и се е позовал на създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, е приел, че вещото лице по ССЕ би следвало да установи първо точната историческа цена на активите като такава на придобиване, респ. – заприходяване в баланса на всеки един от активите на ответното дружество, след което да даде съобразена с приложимите нормативни актове, уреждащи счетоводната отчетност, включително и Н., тяхна цена към релевантния за оценката момент – към края на октомври 2007г.- и въз основа на тази цена, при спазване на изискването оценката стойността на дяловете да се изчислява на базата на т.нар. „чист актив”, т.е. без собствения капитал, резерви, финансов резултат и пр., да изготви крайното си заключение за действителната стойност на дяловете на ищцата по баланса на дружеството към същия момент. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че представените от ответника счетоводни баланси не следва да бъдат кредитирани не поради съставянето им за нуждите на процеса, а с оглед на това, че са изготвени от ответника и са изрично оспорени от ищцата, както и с оглед заключението на ССЕ, изготвено от в.л. Б.. Взел е предвид изявлението на вещото лице Б., че ответникът й е предоставил първични счетоводни документи в „насипен” вид и без хронология на осчетоводяването им и становището на ответника, че допълнителна счетоводна информация и документи не могат да бъдат предоставени. Поради това е приел, че по делото не може да бъде формиран обоснован извод относно действителната балансова стойност на активите на дружеството към релевантния за това момент, схващана като актуализирана историческа цена /на придобиване, респ. – заприходяване в баланса/ на същите активи. Заключил е, че в този случай следва да се прибегне до указаната възможност и задължение на съда съобразно задължителната практика на ВКС, като стойността на процесните дялове следва да бъде определена на база установена по делото справедлива цена на активите на ответното дружество съобразно приложимите разпоредби и дефиниции на нормативните актове, уреждащи към релевантния за оценката момент счетоводната отчетност на дружествата. Въззивният съд е счел, че такава в случая е установената от СТЕ пазарна цена на активите, доколкото е видно, че цитираната от вещото лице не като метод на оценка /този на пазарните аналози/, а като търсена, установявана от него по делото стойност на активите на ответното дружество като дефиниция, съвпада с дадената и указана в цитираните решения на ВКС, респ. – дефинирана в §1, т.3, изр.1 от ТР на ЗСч. /отм./ вр. чл.13, ал.1 и ал.2 от с.з. „справедлива цена” в третия й подвид – „пазарна цена”, (§1, т.3, изр.2, предл.3 от ДР на ЗСч – отм.), която пък справедлива цена на свой ред е подвид на релевантната за целите на изследването по делото историческа цена на активите в нейния трети подвид, изрично дефиниран в чл.13, ал.2, изр.3, вр. ал.1 от ЗСч. /отм./. Поради това въззивният съд е достигнал до крайния извод, че на ищцата се дължи стойността на дяловете й в увеличения размер на иска.
Във връзка с въззивната жалба на ответника въззивният съд е приел, че последващите релевантния за оценката на равностойността на дяловете на ищцата момент промени в имущественото състояние на дружеството-ответник, включително и в частта му относно активите по баланса, са непротивопоставими на ищцата и съответно – ирелевантни за спора. Посочил е, че на собствено основание в процесния случай ответникът, върху когото е доказателствената тежест за това, не доказва по делото твърдяното от него прогласяване на сочената сделка с недвижим имот – актив на дружеството, за нищожна с претендирания от него ефект от това прогласяване върху конкретните балансови показатели на дружеството. Приел е още, че дори и това да се приеме за безспорно между страните, по делото остава неустановено да е постановено връщане на даденото по твърдяната да е нищожна сделка, нито пък евентуалното отражение на такова едно връщане /само по себе си недоказано/, върху балансовите показатели на дружеството, нито пък се твърди или установява как конкретно едно такова връщане, съставляващо само трансформация на активи /доколкото при връщането на имота в патримониума на дружеството, последното би дължало реституция на получената цена, която е в по-голям размер от стойността на имота по баланса/, действително, а не според изготвените от ответника и оспорени от ищеца два баланса, би се отразило на релевантните за спора обстоятелства.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, на която касаторът се позовава – постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/11г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д .№ 765/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011г. по т.д. № 809/10г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/11г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно тази практика, при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството. Въззивният съд се е позовал на така формираната практика, но при определяне на стойността на процесния дружествен дял е взел предвид баланс, изготвен от вещо лице при съобразяване на пазарната стойност на недвижим имот на дружеството към момента на прекратяване на членството на ищцата, определена с назначена по делото СТЕ. Поради това следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване с оглед преценка за съответствие на въззивното решение с посочената практика. При наличие на формирана постоянна практика по поставения въпрос, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Действително въззивният съд е излагал съображения във връзка с довода на касатора, че при определяне на стойността на дела на ищцата не следва да се взема предвид сделка за прехвърляне на имот на дружеството, която в по-късен момент, след прекратяването на членството на ищцата, е прогласена за нищожна, но тези съображения не са единствено обуславящи крайните му изводи. Решаващите изводи на съда са обосновани и с липсата на доказателства, че сделката е прогласена за нищожна, както че е постановено връщане на даденото по твърдяната да е нищожна сделка, респ. доказателства за евентуалното отражение на такова едно връщане върху балансовите показатели на дружеството, във връзка с които изводи на съда не е поставен правен въпрос. Следва да се отбележи още, че независимо от изложените във връзка с довода на касатора съображения, при определяне на размера на дела на ищцата въззивният съд е взел предвид пазарната оценка на имота, предмет на тази сделка, т.е. е счел този имот за част от Д. на дружеството, в какъвто смисъл е и искането на касатора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 938,74 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 1434/2016г. на САС, ТО, 5 състав, в частта, в която след частична отмяна на решение № 2072 от 29.12.2015г. по т.д. № 2900/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав касаторът [фирма] е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. допълнително сумата 131 840,04 лева, представляваща разлика над 15 096,98 лева до 146 937,02 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. на основание чл.125, а.3 ТЗ сумата 15 096,98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 938,74 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: