О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 17.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 110 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение № 3330 от 13.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4995 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение от 20.10.2016 г. по гр. д. № 6538 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Жалбоподателят Е. М. е предявил срещу И. Ю. Х. иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника в качеството му на съдия. Съдилищата са приели, че ответникът като съдия има правото на функционален имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България. Този имунитет представлява абсолютна процесуална пречка за образуване на граждански процес за действията на съдебния заседател при и по повод наказателното дело. Ето защо първоинстанционният съд е прекратил производството, а въззивният съд е потвърдил това определение. Мотивите на съдилищата съответстват на приложимата, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на Трето Г.О., № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на Четвърто Г.О. от 24.09.2009 г. по ч.гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г. О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г. О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето Г. О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо Г. О., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето Г. О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто Г.О. и много други. Според тази практика разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка/отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Затова касае допустимостта на иска и не е необходимо делото да се насрочва в открито заседание, за да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати още въз основа на твърденията в исковата молба. Прекратяването на делото в закрито заседание не представлява нарушение на чл.6, ал.1, предложение първо от Европейската конвенция/първи въпрос на касатора/. Няма и противоречие между приложената от съда разпоредба на чл.132 от Конституцията и чл.13 от Европейската конвенция/втори въпрос на касатора/. Дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси съответстват на цитираната от него и приложимата практика на ВКС/определения № 152 от 10.05.2017 г. по ч.гр. д. № 1701/2017 г. на Трето Г.О., № 431 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 3515/2017 г. на Четвърто Г.О. и № 58 от 13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 510/2017 г. на Второ Г.О. на ВКС/. Според тази практика обективното право на Република България предвижда достатъчно ефикасни средства за защита и предоставя справедлив процес на гражданите, увредени от длъжностни лица, без да е необходимо да се накърнява предвиденият в Конституцията функционален имунитет на магистратите.
Освен това следва да се добави, че КЗПЧОС не е част от правото на Европейския съюз, а е с ранг на национален закон, спрямо който Конституцията има върховенство/определение № 191 от 6.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че възприетите в обжалваното определение разрешения на поставените от касатора въпроси съответстват на практиката на ВКС, поради което това определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3330 от 13.10.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 4995 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение от 20.10.2016 г. по гр. д. № 6538 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: