2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 26
София, 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 3 декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 642-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т. Русе”АД-г.Р. срещу въззивното решение от 29.03.10г. по т.д.№7/10г. на АС-г.В.Търново, с което е отменено първоинстанционното решение от 29.10.09г. по т.д. №50/08г. на ОС-г.Русе и вместо него е постановено друго, с което е осъден касатора да заплати на “В.: сумата 23 248.95лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор №Д-322/15.12.07г., сумата 5712.24 лв. представляваща мораторна неустойка по чл.6 от договора, сумата 4210.03лв. представляваща закъснителна лихва за периода 5.02.08г. до 27.03.08г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си в касационната жалба съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 ГПК основание.
В тази връзка касаторът развива съображения, че изпълнителят по договора “В. не е изпълнил договорното си задължение, а именно да извърши пазарна оценка на дълготрайните материални активи/ДМА/ на дружеството.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “В. поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като касатора не е обосновал основанията за допускане, предвидени в чл.280 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По сега действащия ГПК-2007г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, а именно произнасяне от въззивният съд по материално правен и/или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът в касационната жалба е развил оплаквания за неправилност на решението, които имат отношение и следва да се преценяват едва във фазата на допуснато касационно обжалване-арг.чл.281 т.3 ГПК.
Във фазата по допускане касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. Твърдяното неизпълнение на договорното задължение на “В. да извърши пазарна оценка на дълготрайните материални активи/ДМА/ на дружеството е факт, който е подлежал на доказване и има отношение към обосноваността на обжалваното въззивно решение, но в никакъв случай не би могло да се квалифицира като материално правен или процесуално правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай разпоредбите на чл.87 ал.1 ЗЗД, чл.264 ал.2 ЗЗД и чл.265 ал.3 ЗЗД са ясни и по тях има постоянна и непротиворечива съдебна практика, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 29.03.10г. по т.д.№7/10г. на АС-г.В.Търново
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.03.10г. по т.д.№7/10г. на АС-г.В.Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: