О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
[населено място], 18,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1549/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Н. и А. Н. Н. срещу определение №95/05.02.2016г.,постановено по в.т.д.№350/2015г. по описа на Апелативен съд Варна по реда на чл.248 от ГПК в частта,с която е оставена без уважение молбата им за допълване на решението в частта за разноските с изменение на размера на разноските,присъдени в заповедното производство,съобразно изхода по иска по чл.422 ГПК. Изложени са съображения за неправилност с позоваване на ТР №4/13г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна по частната жалба [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което е допустима.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение ВАпС е разгледал по същество молбата на Н. по чл.248 ГПК,като е приел,че след като първоинстанционният съд не се е произнесъл в решението си по разноските в заповедното производство и този пропуск не е бил отстранен от него по реда на чл.248 ГПК /предвид,че не е бил сезиран с такова искане/,въззивната инстанция не би могла да стори това,тъй като е ограничена от пределите на първоинстанционното решение,което е предмет на проверка.
Настоящият състав на ВКС,ТК,Първо отделение констатира ,че така постановеният и обжалван от ответниците в исковото производство акт на ВАпС е недопустим,поради което подлежи на обезсилване, тъй като съдът е приел да разгледа и се произнесе по искане,лишено от правен интерес.За наличието на такъв, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за всяко произнасяне, съдът следи служебно и при всяко положение на делото.
С т.12 от ТР №4/13г. на ОСГТК на ВКС е разяснено,че при оспорване на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение чрез възражение и образувано исково производство по чл.422 ГПК /каквато хипотеза е настоящата/,изпълнителната сила на заповедта /която включва и разноските/ отпада; в исковото производство съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство.Принудителното събиране на последните се осъществява въз основа на влязлото в сила решение по установителния иск чрез издаване на нов изпълнителен лист от съда в исковото производство както в случаите,когато съществуването на вземането е признато в пълния му размер,така и когато е призната дължимост за част от вземането /в който случай разноските ,направени в заповедното производство се редуцират,съобразно изхода от делото/.
Първоинстанционният Окръжен съд Силистра,постановявайки решението си по чл.422 ГПК, не се е произнесъл с осъдителен диспозитив за дължимите съразмерно на уважената част от иска разноски в заповедното производство.Макар да е задължен съдът по исковото производство да се произнесе служебно по тези разноски /като съобрази размера им с крайния изход по установителния иск/,по отношение на тази му част от решението му е приложима разпоредбата на чл.248 ГПК.Това означава,че право,принадлежащо единствено на ищеца, е да поиска допълване или изменение на решението,като му се присъдят разноските по заповедното производство.Пропускането на тази възможност не води до запазване последиците от издаването на изпълнителния лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение,а преклудира правото на ищеца да търси направените в това производство разноски,доколкото вече не би могъл да се снабди с нов изпълнителен титул за сумата.
В производството по чл.422 ГПК частните жалбоподатели И. Н. и А. Н. имат качеството на ответници и поради това нямат правен интерес да искат допълване на решението с осъждането им да платят разноски за издаване на заповедта за изпълнение.Доколкото ищецът по установителния иск по чл.422 ГПК не е поискал с молба по чл.248 ГПК ОС Силистра да допълни решението си, такива не са присъдени и срещу Н. не може да бъде издаден изпълнителен лист за тях. Поради това и искането,направено пред въззивния съд, да допълни решението си,като измени размера на присъдените в тяхна тежест в заповедното производство разноски, съобразно изхода на спора, е лишено от правен интерес.Молбата им по чл.248 ГПК въззивният съд е следвало да остави без разглеждане като недопустима.Като се е произнесъл по същество,отхвърляйки я като неоснователна,ВАпС е постановил недопустим съдебен акт,който следва да бъде обезсилен,а молбата по чл.248 ГПК – оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд,ТК, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение №95/05.02.2016г.,постановено по в.т.д.№350/2015г. по описа на Апелативен съд Варна по реда на чл.248 от ГПК в частта,с която е оставена без уважение молбата на И. Г. Н. и А. Н. Н. за допълване на решение №295/19.11.15г. в частта за разноските с изменение на размера на разноските, присъдени по заповедното производство,съобразно изхода по иска по чл.422 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№32/05.01.16г. по регистъра на ВАпС на И. Г. Н. и А. Н. Н. по чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.