6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
[населено място] 18,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1649/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Р. С. против решение №394 от 01.03.2016г. по в.гр.д.№4148/13г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение №1095/17.06.2013г. по т.д.№1169/12г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] България иск с правно основание чл.51 ал.3 ЗМТА вр. чл.118-чл.122 КМЧП и КПИЧАР /Нюйоркската конвенция/ за признаване и допускане изпълнението на територията на РБългария на решение от 14.07.2011г. на Международния арбитражен съд към МТК,постановено по дело №16463/GZ.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Съображенията му са за неправилно възлагане едва с крайния съдебен акт на въззивния съд на доказателствената тежест за липса на предпоставките за отказ върху ищеца при правилно разпределена такава от първоинстанционния съд ; за допускане в нарушение на процесуалните правила събирането на доказателства едва пред въззивната инстанция ; за превратно тълкуване на разпоредбите на чл.V т.1 б.“б“ и т.2 от Нюйоркската конвенция ; за несъобразяване на крайния извод със събраните пред двете инстанции доказателства,установяващи според касатора основателността на предявения от него иск ; за липса на основания за субсидиарното прилагане на правилата на Швейцарския гражданско процесуален кодекс,извършено от САС.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор е оспорил наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на САС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалвания резултат, въззивният съд е приел за доказани направените от ответната страна възражения с позоваване на основанията за отказ за признаване и допускане изпълнението на територията на РБългария на чуждестранното арбитражно решение, предвидени в чл.V т.1 б.“б“ и т.2 б.“б“ от Нюйоркската конвенция. Позовавайки се на дадени със задължителна практика на ВКС указания, САС е посочил,че първото от тези основания подлежи на доказване от ответника,направил възражението за наличието му,но доколкото твърдяното от него наличие на ненадлежно представляване в арбитражното производство с оглед липсата на представени адвокатски пълномощни дадени от дружеството на адв. Д. и адв.Н. представлява отрицателен факт,съдът е възложил в тежест на ищеца да установи обратното. Поради липсата на ангажирано като такова доказателство съответно адвокатско пълномощно и като се е обосновал допълнително с писмо,изпратено от МАС при МТК,удостоверяващо,че към представения от името на ответника в арбитражното дело отговор на исковата молба липсва приложено такова,прилагайки и чл.68 от Швейцарския гражданско-процесуален кодекс,изискващ легитимация на представителя на страната в процеса с писмено пълномощно, САС е заключил,че възражението на ответника за липса на надлежна представителна власт по време на арбитражното производство е основателно. С този извод е обвързал и заключението си за наличие на основание за отказ по чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция. По отношение на второто твърдяно от ответника основание за отказ – това по чл.V т.2 б.“б“ от Нюйоркската конвенция, свързвано с твърдения за противоречие на решението с обществения ред,въззивният съд,съобразявайки нормата на чл.45 ал.1 КМЧП, се е основал на липса на събрани доказателства за несъвместимост на норми от приложимото чуждо право с обществения ред,поради което и в съответствие с крайния извод на първата инстанция го е намерил за неоснователно. Доколкото съдът е приел наличие на предпоставката за отказ по първото възражение на ответника,САС е постановил и крайния резултат с отхвърляне на исковата молба.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил като обуславящи изхода по конкретното дело въпросите: 1. При предявен иск по чл.51 ал.3 ЗМТА вр. чл.IV от Нюйоркската конвенция ищецът следва ли да носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от ответника факти,предвидени като основание за отказ за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение,съгласно чл.V т.1 б.“б“ от конвенцията? ; 2.Изключва и/или пояснява ли изричната разпоредба на чл.V т.1 изр.1 от Нюйоркската конвенция,регламентираща тежестта за доказване в производството по чл.51 ал.3 ЗМТА, приложението на общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест? ; 3.Представлява ли ненадлежното представителство в процеса,изразяващо се единствено в липса на писмено пълномощно по делото, самостоятелно основание за отказ от екзекватура при липса на сочени други обективни причини,възпрепятстващи страната да упражни надлежно своите процесуални права? ; 4.Липсата на изрично писмено пълномощно за представителна власт по арбитражно дело следва ли да се счита за липса на уведомяване на страната по производството по смисъла на чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция? ; 5.Следва ли ищецът по искане за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение да установява липсата на основания по чл.V от Нюйоркската конвенция или носи тежестта да установи спазване изискванията на чл.IV от същата? ; 6. Подлежат ли на доказване отрицателни факти,от които страната извлича изгодни за нея обстоятелства? ; 7.Изчерпателно ли е изброяването на основанията за отказ от екзекватура,посочени в чл.V от Нюйоркската конвенция? ; 8.Допустимо ли е позоваване на една процесуално-правна норма от чуждо процесуално право,касаеща представителната власт на страната пред съд,без да се изследват релевантните процесуално-правни норми,уреждащи правилата за потвърждаване на представителната власт на пълномощника и потвърждаване на извършените от представителя процесуални действия? ; 9.Изключва ли разпоредбата на чл.68 от Швейцарския гражданско-процесуален кодекс правилата на същия кодекс,отнасящи се до потвърждаването на представителната власт на пълномощника и извършените от него процесуални действия? и 10.Следва ли да се приеме,че ако страните в арбитражното споразумение са предвидили да се прилага материалното право на трета държава,то по аналогия се приема,че са приложими и процесуално-правните норми от правото на тази държава?
По въпросите,формулирани под т.3 и т.4 въззивният съд не е излагал съображения,а мълчаливо е отнесъл конкретните твърдения на ответника с оглед приетия от него за установен факт за липсващо упълномощаване от страната към основанието по чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция. Доколкото предвидения в посочената норма бланкет „или по други причини й е било невъзможно да предяви своите защитни средства“ позволява във всеки конкретен случай да бъде направен различен извод дали последиците от ненадлежното представляване обуславят приложимост на това основание, въпросите, с оглед фактологичния им характер не биха могли да получат еднозначен отговор и поради това не осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът по т.6 е хипотетичен и е относим към правилата на общото исково производство,без да се отчита спецификата на производството по екзекватура.Отговорът му сам по себе си не би могъл да обуслови благоприятен за касатора изход от делото.Поради това не би могло да се приеме наличие на общия критерий за допустимост на касационно обжалване на решението.
Въпросът по т.7 е свързан с принципни постановки ,които не са били предмет на разглеждане в производството,същият не е бил спорен и по него липсват обуславящи изхода изводи на съда.Поради това е неотносим. Няма правен характер и въпросът по т.8, доколкото такъв също изобщо не е бил въвеждан в предмета на спора.
Въпроси 9 и 10 са свързани с частта от мотивите на въззивния съд по приложението на процесуалното правило на чл.68 от Швейцарския гражданско-процесуален кодекс при налична уговорка между страните,обективирана в арбитражната клауза, за приложимост в отношенията им на швейцарското материално право.С оглед на това следва да се приеме,че тези въпроси имат характер на правни по смисъла на постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. И двата въпроса се поставят с допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,който не е обоснован,съобразно критериите по т.4 от посоченото Тълкувателно решение – не се твърди наличие на съдебна практика,нуждаеща се от промяна,поради неточно тълкуване на нормативни разпоредби или осъвременяване,нито се сочи непълнота , неяснота или противоречие на законови разпоредби,която да бъде преодоляна по пътя на тълкуването и със създаване на задължителна съдебна практика.
Като осъществяващи общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване , въведена с чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приемат поставените под т.т.1,2 и 5 от изложението въпроси,касаещи правилното разпределение и съобразяване на тежестта за доказване в процеса с отчитане спецификата на производството по екзекватура, доколкото след въвеждането им в спорния предмет от страните,разрешаването им от въззивния съд е обусловило и крайния изход на делото. От тях по въпроси 2 и 5 не се констатират данни за приложимост на наведените допълнителни критерии.От посочените решение №447/17.03.14г. по гр.д.№4211/13г. на САС, решение №717/27.02.05г. по гр.д.№183/04г. на ВКС и решение №1301/17.07.13г. по т.д.№8920/12г. на СГС, обуславящи допълнителния критерий по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е представено единствено първото от тях,но без наличие на данни да е влязло в сила,съгласно указанията на т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009 г . на ОСГТК на ВКС.Въпрос 5 се релевира с допълнителния критерий на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК,за липсата на обосновка на който важат съображенията,изложени по-горе по отношение на въпроси 9 и 10 от изложението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира,че касационно обжалване на решението на САС следва да бъде допуснато по въпроса,формулиран в т.1 от писменото изложение по чл.284 ал.3 ГПК.По отношение на него се установява наличие и на допълнителния критерий по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК,посочен и обоснован от касатора с представената от него задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №162а/25.10.10г. по т.д.№993/2009г. на ВКС. С посочената практика се приема,че основанията по чл.V т.1 от Нюйоркската конвенция следва да бъдат изрично заявени и доказани от страната,срещу която е заявено искането за екзекватура. Доколкото въззивният съд с обжалваното решение е възложил в тежест на ищеца по делото да установява обстоятелства,свързани с направените от ответника оспорвания с позоваване на разпоредбата на чл.V т.1 б.“б“ от Нюйоркската конвенция и от липсата на доказателства за наличие на адвокатско пълномощно за лицето,представлявало ответната страна, е направил извода си за неоснователност на иска,следва да се приеме,че посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.15 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща в размер на 25 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №394 от 01.03.2016г. по в.гр.д.№4148/13г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] Р. С.,чрез адв.Д. С., да заплати по сметка на ВКС държавна такса 25 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.