О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
С., 21.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№611 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1 от ГПК.
С определение от 16.12.09г. по гр.д.№696/05г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, е била оставена без уважение молбата на К. Г. Д. и Ц. М. Д. по чл.37, ал.1 от ГПК /отм./ за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението от 07.11.05г. по гр.д.№696/05г. /неправилно е посочено дело №2396/08г./ на СГС, ІІ-Д въззивен състав. Съдът е приел, че съобщението за изготвеното решение е връчено на молителите на 21.12.2005г. чрез адвокат Л., който е бил техен пълномощник. Подадената от тях на 17.02.2006г. касационна жалба е била просрочена и е върната с влязло в сила определение. Въведеното от молителите твърдение, че пълномощникът им адв.Л. не ги е уведомил своевременно за постановеното решение, не е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.37, ал.1 от ГПК /отм./, поради което молбата за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване е неоснователна.
Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от К. Г. Д. и Ц. М. Д.. Те считат, че страната не може да бъде натоварена с отговорност заради бездействието на адвоката, която я представлява. При преценката за обстоятелствата по чл.37, ал.1 от ГПК /отм/ следва да се преценява единствено поведението на страната, пропуснала срока, а не и на други свързани с нея лица.
Ответникът в производството С. Б. Я. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Според трайната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.37, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.64, ал.2 от ГПК, могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действие винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл.37, ал.1 от ГПК /отм./, сега чл.64, ал.2 от ГПК. Следва да се има предвид и това, връчването на съобщението на пълномощника на страната или на нейния съдебен адресат има за последица уведомяването на самата страна, затова в производството по възстановяване на пропуснатия срок страната не може да се позовава на своето незнание за това съобщение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 16.12.09г. по гр.д.№696/05г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: