О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6160 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Д. Й., В. И. С., И. Й. С.,Т. Х. К., Г. К. Х., С. К. И., К. С. С. и К. А. К. против въззивно решение от 24.08.2012г. по гр.д.№ 6737/2010г. на СГС, с което е отменено решение № 37 от 08.05.2009г. по гр.д.№ 23996/2006г.на СРС и вместо това е уважен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Г. Х. П., Н. Т. М., С. П. Д., Д. Т. М., Л. С. П., М. В. М. В. М. Д. против касаторите, като е признато за установено, че наследодателят на ищците М. С. Й. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива с площ 2,00 дка, находящ се в землището на София, „П.” м.”Под редута”, съставляващ имот № 2 по кадастралния план от 1956г. при съседи от изток н-ци на Б. И., от запад – наследници на В. Г., от юг-наследници на Й. Й. и от север – П. Й..
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен при приключила процедура по възстановяване на собстевността по ЗСПЗЗ и за двете страни, че имота, за който претендират ищците не е бил земеделска земя, защото не е влизал в ТКЗС и за неправилност на решението, защото не са обсъдени събраните доказателства по отделно и в съвкупност, и за необоснованост на извода, че имота, за който претендират ищците е възстановения на ответниците имот.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ако процедурата по възстановяване на собствеността е приключила и за двете страни, може ли да се разгледа този иск без да се установи статута на земята като земеделска към момента на колективизацията. По тези два въпроса се твърди противоречие с ТР № 1/1997г. При отделяне на спорното от безспорното, касаторите считат, че съдът е нарушил т.6/23.12.1968г. и т.2 от ПП-5-75г.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, като считат, че изводите на съда са съобразени с доказателствата и заключението на СТЕ, което не оспорено при приемането му.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на М. С. Й., починал на 08.04.1970г. С н.а. № 39,т.ІV/1917г. С. Й. и П. Й. са признати за собственици на земеделски имоти, между които по т.8 нива от 4,7 дка в м.”Под ридо” при съседи Т. К., Й. Й., Г..И. и А. Й.. Легитимирайки се с този нот. акт, наследникът на С. Й. – М. С. Й. и П. Й. са сключили договор за доброволна делба, оформен с н.а. № 109,т.ХІІ/20.01.1925г., по силата на който по дял І т.8, М. Й. получава в дял южната част от тази нива с площ 2,350 дка. при съседи само на тази част от изток – наследници на Б. И., от юг – Й. Й. и от запад Т. Т.. Другият съделител П. Й. получава в дял северната част, която от север граничи с друг имот на Й. Й.. Наследодателят М. С. Й. е станал член на ТКЗС и е внесъл общо 14 дка и 2,5 дка ливади. /л.34 от делото на РС/ Процесната нива е била декларирана по ЗОЕГПНС по преписка № 3386/1948г., но е освободена от отчуждаване с решение от 29.10.1948г. Претендираната от ищците нива е заявена за възстановяване, постановен е отказ и с решение от 29.12.2003г. по гр.д.№ 14 389/2000г. СРС в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказа и е признато правото на възстановяване на същата нива при описаните граници.
Ответниците са наследници на Й. Й. А., починал на 17.03.1955г. С н.а. № 78/1919г. И. Й. е признат за собственик на нива от 2,3 дка в м. „Под ридо” при съседи П. К., н-ци на Т. К., П. и С. Й. и Х. П.. Наследодателят Й. Й. е декларирал нива от 1,240 дка в м. „Под ридо” по ЗОЕГПНС по преписка № 2790/1948г., но тя е освободена от отчуждаване, видно от у-ние № 572/19.11.1949г. / л. 150/ В същото удостоверение е отразено, че 750 кв.м. са отчуждени от държавата, но в у-ние № 94-П-92/13.08.2004г. по чл. 13, ал.4 и 5 / л. 161/ е посочено, че за имота не е съставян акт за държавна собственост. В това у-ние е посочено, че имота е заснет с № 2 в кадастралния план от 1947, на л. 389 и е с площ 1700 кв.м., от които 87 кв.м. не могат да се възстановят, защото попадат под улица и други имоти. Свободни за възстановяване са 1,613 дка., за които е възстановено правото на собственост с решение № 21/24.11.2004г. на ОСЗГ. Наследниците на Й. Й. след смъртта му през 1955г. също са станали членове на ТКЗС /у-ние № 1.01.1996г. /л. 147 и л. 147 от делото на РС/
С протокол от 31.07.2006г., ОСЗГ е констатирала, че след постановяване на решение от 29.12.2003г. по гр.д.№ 14 389/2000г. СРС в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което процесния имот е признат за възстановяване на ищците и решение № Р № 21/24.11.2004г. на ОСЗГ е налице спор за материалио право, който следва да се разреши в производство по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което е предявен иска п настоящото дело.
Назначената по делото СТЕ установява по описаните граници в документите за собственост – нот. акт от 1917г. и договорът за доброволна делба от 19925г., че процесния имот е заснет под № 2 в кадастралния план от 1947г. Изследвайки документа за собственост на наследодателя на ответниците, вещото лице стига до извода, че той е бил собственик на имот № 4 по същия кадастрален план. В разписната книга към този план обаче е допусната грешка, като са разменени имотите на двамата наследодатели.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че е безспорно, че наследодателите на страните са били собственици на съседни имоти, но се спори за точното им разположение. Въз основа на посочените в документите за собственост, описаните съседи в тях, скиците от плана от 1947г. и заключението на СТЕ, съдът е формирал извод, че ищците се легитимират като собственици на имот № 2, предмет на иска, а ответниците – на имот № 4, който не е предмет на спора. Приетата от РС съдебно техническа експертиза не е оспорена от ответниците и констатациите й не са оборени с тройна СТЕ.
При така установеното не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение. Процесният имот, а и имота на ответниците са заснети само в кадастрален план през 1947г. като имоти. Те не са включени в регулацията към този момент. През 1949г., когато са освободени от отчуждаване по ЗОЕГПНС, те са третирани като ниви. На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат имоти, които са били земеделски преди колективизацията, като е без значение последващото им включване в регулация по аргумент от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Дори да е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността по заявлението на ищците и на ответниците, това не прави иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ недопустим, защото при уважаване на този иск, съгласно чл. 14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие изменя влязлото в сила решение за възстановяване на собствеността. Предвид изложеното, по първите два въпроса не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице вероятна неоснователност на решението на въззивната инстанция. Предявеният иск е допустим, а след разрешаването на възникналия спор за материално право ще приключи и възстановяването на собствеността на ищците, тъй като с решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ все още не е реално възстановена собствеността.
С т.ІІ от ПП-6-68 на ВС е прието, че съдът е длъжен да участва дейно за изясняване на спорното от безспорното. В т.2 от ПП-5-75 на ВС е прието, че за да отдели спорното от безспорното, съдът следва да изслуша обясненията не само на ответника, а и обясненията на ищеца и да ги протоколира. В настоящото производство съдът е приел за безспорно, че наследодателятите на страните са имали съседни имоти. Това е отразено в документите за собственост – нот. акт от 1917г. и делбата от 1925г., представени от ищците и в н.а. от 1919г., представен от ответниците. Затова тази констатация не е в противоречие с цитираното постановление и не е основание за допускане до касация, защото изводът за безспорното обстоятелство е формиран от документите за собственост, на които се позовава всяка от страните. Отделно от това съседството между двата имота е установено и от заключението на СТЕ, чийто констатации са формирани от доказателствата по делото и плана от 1947г. и не са опровергани. Така съдебното решение не противоречи на цитираната задължителна съдебна практика.
По изложеното не са налице основанията за допускане до касация, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.08.2012г. по гр.д.№ 6737/2010г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от З. Д. Й., В. И. С., И. Й. С.,Т. Х. К., Г. К. Х., С. К. И., К. С. С. и К. А. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: