О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 23.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2382 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. Н. М. и Л. И. М. , чрез процесуалния им представител адвокат А, против определение № 578 от 6.08.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е оставено в сила определение от 26.05.2008 г. по гр.д. № 3048/2008 г. на Софийски районен съд, 49 състав за спиране производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./.
Ответникът по частната касационна жалба П. Х. Н. оспорва същата.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване – повдигнат е съществен правен въпрос, свързан с тълкуване на закона и от значение за точното му прилагане, а именно следва ли при искане за спиране на съдебно производство, поради наличието на друг преюдициален спор, съдът да преценява допустимостта на исковете.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е основателна по следните съображения:
Гр.д. № 3948/2008 г. на СРС, 49 състав е образувано по предявен от И. Н. М. и Л. И. М. против П. Х. Н. установителен иск за собственост на недвижим имот и прогласяване нищожност на завещание, основан на твърденията, че са придобили собствеността по наследство от С. И. и извършена между наследниците делба, като по повод завещание в полза на П. Н. между наследниците на С. И. и ответницата П е налице влязло в сила решение по чл.108 от ЗС, с което последната е осъдена да предаде владението на имота, но впоследствие същата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост въз основа на нищожното завещание.
П. Х. Н. е оспорила легитимацията на ищеца Л. И. М. с твърдения, че същия не притежава права от имота, тъй като делбата е нищожна и е навела възражение, че е собственик на имота въз основа на валидно завещание. Поискала е спиране на производството, тъй като е предявила иск за прогласяване нищожността на делбената спогодба по който е образувано гр.д. № 664/2008 г. на СГС, І г.о., 12 състав. От представената искова молба, по която е образувано делото, е видно, че искът за нищожност на делбата се основава на твърдението за неучастие на съсобственик – П. И. С. , наследник на С. И.
Първоинстанционният съд е спрял производството по гр.д. № 3948/2008 г. без да изложи мотиви. Въззивният съд е отстранил това процесуално нарушение, мотивирайки, че от изхода на спора по гр.д. № 664/2008 г. на СГС зависи материалноправната легитимация на двамата ищци, т.е. налице е преюдициално обстоятелство с изключително значение за спора по гр.д. № 3948/2008 г. на СРС. Прието е, че довода на ищците за недопустимост на преюдициалния спор, на който се позовава ответницата, не може да бъде разглеждан по повод искане по чл.182 от ГПК.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че съдът, пред който е направено искане за спиране, не може да преценява допустимостта на иска по производството, за което се твърди, че е преюдициално. Този съд обаче е длъжен да прецени допустимостта на висящото пред него исково производство, както и допустимостта на наведените от ответната страна възражения, съответно – тяхната относимост към правния спор и въз основа на тези изводи да направи преценка налице ли е преюдициално дело. В настоящия случай тази преценка не е извършена. Не са преценени субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 10.05.1999 г. решение от 10.04.1997 г. по гр.д. № 5368/96 г. на СГС, с което е уважен предявения от наследниците на С. И. , включително ищцата И. Н. М. против П. Х. Н. У. ревандикационен иск, основан на твърдението за нищожност на завещателното разпореждане и не са изложени съображения защо се приема, че предявения по настоящем от И. Н. М. и Л. И. М. , като правоприемници на наследниците на С. И. установителен иск за собственост е процесуално допустим, налице ли е преюдициалност на спора за действителността на делбата между наследниците на С. И. по отношение на предявения иск за установяване нищожност на завещателното разпореждане, нито защо е прието, че не е преклудирано възражението на П. Х. Н., че е собственик на имота по силата на същото завещателно разпореждане, евентуално – след като в производството по гр.д. № 664/2008 г. на СГС П. Н. не претендира собствени права върху имота, как би се отразил изхода по това дело на спора за собственост и действителност на завещанието по настоящото дело.
Липсата на преценка на релевантните за спирането по чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ предпоставки обуславя извод за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което същото, както и определението на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 578 от 6.08.2008 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение и оставеното с него в сила определение от 26.05.2008 г. по гр.д. № 3048/2008 г. на Софийски районен съд, 49 състав за спиране производството по делото, на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: