О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 23.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова
ч. гр. дело № 5381 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7487/25.11.2016 г. на С. П., А. П., К. Б., Н. Б., Д. М., И. Ч., А. Н., И. Р., А. Ч.-К., О. Д., В. Д., К. М., А. П., Л. П., С. Г., И. Г., С. П., М. Д. и Е. А., всички те легитимирайки се като етажни собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], представлявани от адвокат К. С., против разпореждане № 1773 от 10.11.2016 г. по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна.
Жалбоподателите считат обжалвания съден акт за недопустим, неправилен и необоснован и искат неговата отмяна.
Ответните страни – [фирма], ЕИК[ЕИК], адрес: [населено място], [улица] Е. Ч. Я. от [населено място], представлявани от общия им процесуален представител адвокат А. Г., възразяват с доводи за недопустимост на частната жалба, подадена от С. П., М. Д., Е. А. и И. Г., тъй като те не са конституирани като страни по делото. В останалата част считат същата за неоснователна и претендират разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представен списък.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Възраженията на ответната страна за недопустимост на подадената частна жалба са неоснователни. Настоящият състав констатира, че лицата за които се твърди, че не са страни по делото, са ищци. Имената им фигурират като такива и в постановеното определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 210/2014 г.на РС-Варна, с което производството по субективно съединените искове е разделено.
С обжалваното разпореждане състав на Апелативен съд – Варна, упражнявайки правомощията си по чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, е върнал подадената частна жалба вх. № 5962 от 21.09.2016 г. поради неизпълнение в срок на указанията по отстраняване нередовности на частната жалба, дадени с разпореждане от 26.09.2016 г., а именно: да се уточни обжалвания съдебен акт, да се представят преписи от жалбата и да се внесе дължимата държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените с частната жалба оплаквания намира обжалваното разпореждане за процесуално допустимо, а по същество – правилно, поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че в условията на субективно активно и пасивно съединяване са предявени искове от етажните собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], против дружеството [фирма] и Е. Ч. Я.. С исковата молба са изложени твърдения, че между ответниците е сключена разпоредителна сделка с недвижим имот, представляващ помещение за охрана на жилищната сграда (т.нар. „жилище на портиера“). От съда е поискано да се прогласи нищожността на сключената между ответниците сделка, поради противоречие със закона и да се приеме за установено, че те не са собственици на процесния имот, с довод че последният представлява обща част и няма самостоятелен статут. Производството по предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК е разделено с определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 210/2014 г. на РС-Варна, с оглед предмета на предявените искови претенции. Със същото е прекратено производството по исковете на В. С. Д., поради липсата на правен интерес у ищцата, която се легитимира като живущ в жилищната сграда. Подадената от ищците частна жалба против определение № 7639 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 210/2014 г. на РС-Варна частично е оставена без разглеждане с определение № 3418 от 30.09.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2742/2015 г. на ОС-Варна. Обжалваният съдебен акт в частта му, с която производството е разделено, не прегражда развитието на делото и не подлежи на обжалване. В останалата част, тази, с която е прекратено производството по исковете на В. С. Д., обжалваното определение е потвърдено.
С оглед измененията на чл. 274, ал. 2 ГПК ( ДВ, бр. 50 от 2015 г.) състав на ВКС е изпратил по компетентност на Апелативен съд – Варна подадената от етажните собственици частна жалба против определението на Окръжен съд – Варна в прекратителната му част, а в потвърдителната такава същото не е допуснато до касация /определение № 161 от 4.04.2016 год. по ч. гр. д. № 1132/2016 год. ІV г. о./. С определение № 265 от 18.04.2016 г. по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено определение № 3418 от 30.09.2015 г. по в. ч. гр. д. № 2742/2015 г. на Окръжен съд – Варна в прекратителната му част, в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. С оглед на горното, последното е влязло в сила – в частта за прекратяване на производството по исковете на В. Д. с определението на ВКС за недопускане на касационното му обжалване, в останалата част – с определението на апелативния съд, който в противоречие с изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 50/2015 год./ е постановил обжалваемост на постановения от него съдебен акт.
Процесуалният представител на ищците е подал многобройни молби и жалби, всички те върнати като нередовни, вследствие на неизпълнени указания. Подадената жалба вх. № 5962 от 21.09.2016 г. е оставена без движение с разпореждане № 1540 от 26.09.2016 г., връчено на 28.09.2016 г. Съдът е указал да се посочи обжалваният съдебен акт с оглед преценка за спазване на срока за обжалване, представяне на преписи за страните и внасяне на дължимата държавна такса.
Настоящият състав намира, че индивидуализацията на обжалвания съдебен акт е от съществено значение за редовното сезиране на съда, поради което подадена жалба вх. № 5962 от 21.09.2016 г. правилно е върната поради неизпълнение на даденото указание за това. Доводите, че съдът е следвало да посочи номера на банковата сметка на Върховния касационен съд са неоснователни. Дадените указания са конкретни и ясни, а неизпълнението им в указания срок, обуславя връщане на подадената частна жалба като процесуално недопустима. Такава е тя и поради необжалваемостта на определението на апелативния съд, поради изчерпване на инстанционния контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК на въззивното определение в прекратителната му част, след изменението на закона с ДВ бр. 50/2015 год.
С оглед изхода на настоящето производство на ответницата в него Е. Я. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1773 от 10.11.2016 г по ч. гр. д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което е върната частна жалба вх. № 5962 от 21.09.2016 год.
Осъжда С. П., А. П., К. В. Б., Н. В. Б., Д. Г. М., И. И. Ч., А. С. Н., И. Р., А. С. Ч.-К., О. И. Д., В. Ф. Д., К. В. М., А. П., Л. П., С. К. Г., И. Д. Г., С. А. П., М. М. Д. и Е. П. А., всички в качеството им на етажни собственици в жилищна сграда с адрес: [населено място],[жк], [улица], да заплатят общо на Е. Ч. Я. от [населено място] разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: