О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5888/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 43179 от 02.04.2015 г., подадена от адв. П. П. като пълномощник на Ж. Г. К., против определение № 23911 от 17.11.2014 г. по гр.д. № 5502/2012 г. на Софийски градски съд. С него са оставени без уважение подадените от Ж. Г. К. молби за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовност на касационна жалба и за възстановяване на пропуснат срок за подаване на частна жалба срещу определение за връщане на касационната жалба.
Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 36 ГПК. Поддържа, че смъртта на неговия пълномощник съставлява уважителна причина, препятстваща извършването на необходимите съдопроизводствени действия по привеждане на касационната жалба в съответствие със законовите изисквания за редовност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 586 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 5502/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението на Софийски районен съд по гр.д. № 38585/2010 г., с което по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено паричното задължение на Ж. Г. К. към [фирма] , за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 5016/2010 г. на Софийски районен съд.
Въззивното решение е съобщено лично на ответника Ж. К. на 06.06.2013 г. На 04.07.2013 г. същият е подал касационна жалба. Тя е оставена без движение и на касатора са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да я приведе в съответствие с изискванията за редовност, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС и касационната жалба да се приподпише от адвокат. Разпореждането е връчено на Ж. К. лично на 04.10.2013 г. С определение от 21.10.2013 г. касационната жалба е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности. Това определение е връчено на касатора лично на 12.11.2013 г. На 19.11.2013 г. същият е депозирал частна жалба срещу определението за връщане, в която сочи, че междувременно ангажираният от него адвокат е починал и това съставлява сериозна и непреодолима пречка за своевременно отстраняване на нередовностите. Това изявление на жалбоподателя е възприето от въззивния съд като искане за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба. То е намерено за неоснователно по съображения, че жалбоподателят не е доказал смъртта на упълномощения от него адвокат да е настъпила или жалбоподателят да е узнал за нея в срока за отстраняване на нередовностите. Както към частната жалба, така и в проведеното на 10.11.2014 г. съдебно заседание жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 64, ал.2 ГПК възстановяването на пропуснат срок се допуска по искане на страната, ако тя докаже, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. Наличието на тези две предпоставки се преценява във всеки случай конкретно. Смъртта на процесуалния представител би могла да се третира като особено, непредвидено обстоятелство, ако събитието е настъпило или е станало известно на страната през време на срока, в който следва да се извърши съответното процесуално действие, поради което тя, поради късното му узнаване, не е могла своевременно да организира защитата си като упълномощи друг пълномощник.
В случая такива доказателства не са ангажирани. Молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока е разгледана в съдебно заседание на 10.11.2014 г., за което същият е бил призован с призовка, връчена на 30.05.2014 г. чрез неговия нов пълномощник адв. П. П.. През този период жалбоподателят е могъл да поиска по реда на чл. 186 ГПК съдействието на съда за снабдяване с официален документ, удостоверяващ факта и датата на смъртта на неговия предишен пълномощник, но това не е сторено. Видно от протокола от проведеното на 10.11.2014 г съдебно заседание, също не е направено доказателствено искане в тази насока. Поради това съдът правилно е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна, тъй като не са доказани предпоставките по чл. 64, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23911 от 17.11.2014 г. по гр.д. № 5502/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: