О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 28 март 2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Петчленен съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ПУНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЮЛИЯН КИРОВ
изслуша докладваното от съдия Декова
дело №77/2018г.А
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по повдигната от Софийски градски съд препирня между общия и административния съд за подсъдност на делото, образувано по искова молба на „Валмар Ойл“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Министерски съвет на Република България за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за причинени вреди в общ размер на 252 878,13 лв., от които главница в размер на 200 968,13 лв. и лихва за забава в размер на 51 910 лв., както и лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на главница. Съобразно твърденията в исковата молба, сумата за главница е формирано от незаконосъобразно начислени и събрани в исковия период от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. тонажни корабни такси от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
С решение № 9912 от 19.07.2018 г. по адм.д. № 3049/2017г. на Върховния административен съд, ІІІ отд., е обезсилено решение № 2111 от 16.12.2016 г., постановено по адм.д. № 753/2016 г. от Административен съд – Бургас и е прекратено производството. Делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд и е образувано т.д. № 1547/2018 г.
Установява се, че ищецът „Валмар Ойл“ ЕООД е предявил на 01.06.2011 г. пред Софийски градски съд иск срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за възстановяване на незаконосъобразно събраните тонажни корабни такси, част от които са предмет и на спора, с който първоначално е сезиран Административен съд – Бургас, а сега е предмет на повдигнатата препирня за подсъдност. По заведения през 2011 г. иск пред гражданските съдилища с решение № 230 от 15.12.2014 г. по т.д. № 3641/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ТК са обезсилени постановените по същество въззивно и първоинстанционно решения, като е прието, че връщане на незаконосъобразно събраните пристанищни такси е следвало да се претендира не по общия ред, а по реда на обезщетенията по чл. 203 и сл. АПК. В решението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че дейността по събирането на пристанищни такси, по естеството си представляващи публични държавни вземания извън режима на ЗДТ, като административна /от вида материално-техническа/, т.е. такава, основаваща се на власт и подчинение, а не като правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти или още по-малко – при липса на каквото и да е правоотношение. Прието е, че дефинитивно таксите, като неданъчен бюджетен приход, представляват финансово плащане, установено от държавата и събирано от нарочно създадени със закон държавни учреждения /„предприятия“, които не са търговски дружества/ във връзка с предоставяна от последните услуга. Посочено е, че е ноторно, че тъкмо според критерия „обслужваща дейност, услуга“ се разграничава таксата от данъка, който е винаги едно безвъзмездно задължение на съответните субекти, но че от това съвсем не следва, че таксата е гражданскоправно плащане срещу получена насрещна престация. Прието е, че при главното твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че плащането на тонажните корабни такси от двамата корабособственици – ищци по общо 40-те процесни фактури е станало без основание, т.е. незаконосъобразно, връщането на платеното, ведно с мораторна лихва е следвало да се претендира не по общия исков ред и на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а по специалния исков ред за обезщетения, предвиден в чл. 202 и сл. АПК, допускащ незаконосъобразността на действието или бездействието на овластеното със специален закон да извършва административна дейност „по законосъобразното начисляване и събиране на пристанищни такси“ държавно предприятие да се установи от съответния административен съд, пред който такъв иск е предявен.
Съобразявайки се с постановеното решение, ищецът „Валмар Ойл“ ЕООД е предявил иск пред Административен съд – Бургас с искане за заплащане на обезщетението, като разликата е в периода, за който се претендира връщане на сумите /за по-голям период/, което се е отразило на размера на претенцията. Сумата се претендира за заплащане солидарно от този ответник и от Министерски съвет на РБългария.
Производството пред Административен съд Бургас по адм.д. № 753/2016 г. е приключило с постановяване на решение, с което исковете са уважени частично. С решението от 19.07.2018 г. по адм.д. № 3049/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е обезсилено решението на Административен съд – Бургас, като е прието, че спорът е подсъден на гражданските съдилища и делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. За да приеме, че спорът не следва да се разглежда от административните съдилища, Върховният административен съд е изложил съображения за несъгласието си с мотивите към решението по т.д. № 3641/2013 г. по описа на Върховния касационен съд. Изследвал е приложимите разпоредби относно дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Приел е, че ответникът не осъществява публични функции, не разполага с властнически правомощия и не му е възложена от закона административнонаказателна компетентност. Позовавал се е също така на т. 3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС на ГПК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г., като е приел, че то се отнася и до настоящия случай.
С определение от 26.09.2018г. по т.д.№1547/2018г. на Софийски градски съд е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Софийски градски съд е изложил съображения, че от една страна постановяването на две противоречиви решения по един и същи спор от върховните съдилища относно това дали общият или административният съд е компетентен да разгледа спора създава правна несигурност за страната и за съда дали, въпреки осъществената защита и разглеждане на делото, производството по него отново няма да приключи с обезсилване на постановения съдебен акт. Изложени са съображенията на състава на Софийски градски съд, че събирането на предварително определени такси от страна на ответника представлява административна дейност, в изпълнение на която Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ издава фактури, които формират размера на претенцията. Посочил е, че в този смисъл има и практика на Върховния административен съд – решение № 7248 от 03.06.2009 г. по адм.д. № 6350/2008 г. на ВАС, ІІІ отд. Изложени са и съображения, че горецитираното Тълкувателно постановление не е приложимо, тъй като видно от мотивите към т. 3 и диспозитива на решението, постановлението дава отговор на въпроса на кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините единствено и само по отношение на пътищата, собственост на държавата и общините и съоръженията към тях, поради което дадено разрешение не е приложимо в конкретния случай.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира следното:
„Валмар Ойл“ ЕООД е предявил срещу Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Министерския съвет на Република България осъдителни искове за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за причинени вреди в общ размер на 252 878,13 лв., от които главница в размер на 200 968,13 лева и лихва за забава в размер на 51 910 лева, както и лихва за забава от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на главница. Съобразно твърденията в исковата молба, „Валмар Ойл“ ЕООД притежава кораби Емона, Комет, Джъмбо 2, Вогобалт 248, Хера, Ст. Катриент, Ст. Филип и Созопол 1, за посещението на които в пристанище за обществен транспорт с регионално значение “Бургаски корабостроителници южен кей – Л” дружеството е заплащало в исковия период от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. тонажни корабни такси в общ размер 200 968,13 лв., на основание чл. 103в, ал. 5 във връзка с чл. 103в, ал. 1, т. 2 ЗМПВВППРБ и Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“. В исковата молба, сумата на главницата е формирана от незаконосъобразно начислени и събрани в исковия период тонажни корабни такси от страна на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, като твърденията са, че незаконосъобразността се състои в това, че Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ не е предприемало каквито и да било действия във връзка с поддържане на акваторията и подходните канали на пристанището, поради което посочените такси не му се дължат.
Настоящият съдебен състав намира, че точка 3 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСС на ГПК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г., не се отнася до настоящия случай, а както е посочено в мотивите му – от транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения, с оглед констатираната противоречива практика, в тълкувателното постановление се визират само пътищата, собственост на държавата и общините и съоръженията към тях. Освен това изрично посочване, изложените мотиви в постановлението са основани само на нормативната уредба на задълженията на държавата и общините като собственик на пътищата и съоръженията към тях, по изграждане, ремонт и поддържането им, поради което не може да се приеме, че даденото разрешение на поставения за тълкуване въпрос в постановлението се отнася и за пристанищата като транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения по смисъла на §1 от ДР на Закона за държавната собственост.
Административните съдилища са специализирани съдилища и разглеждат административни дела, а също и други дела от определен вид, които са им възложени изрично. Освен споровете, които характеризират административното правораздаване, административните съдилища разглеждат и други спорове, посочени в чл.128, ал.1, т.5, т.6 и т.8 АПК и чл.128, ал.2 АПК, защитата по които се осъществява със средствата на исковия процес. На административните съдилища са подсъдни исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, исковете за обезщетение за вреди от принудително изпълнение, исковете за установяване неистинността на административни актове и за установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение. Тъй като възложената на административните съдилища компетентност по тези дела е в отклонение от установената обща компетентност на съдилищата, всички искови спорове, които не попадат сред изрично изброените, се разглеждат от гражданските съдилища в съответствие с чл.14, ал.1 ГПК.
За да повдигне препирня за подсъдност, Софийски градски съд е преценил, че повдигнатият по това дело правен спор има за предмет правоотношения, чийто характер е административен, поради което има място за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ на основание специалния Закон за отговорността на държавата и специалния закон.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е юридическо лице по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Държавата предоставя на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно чл.115м ЗМПВВППРБ предметът на дейност на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ включва: изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение; осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата; събиране и разходване на пристанищните такси по чл.103в, ал.1; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1; изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за пристанищната инфраструктура, подпомагане министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейности по чл.116а, ал. 1; организиране набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал.1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи; сключване на договори с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност; предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб-бряг и бряг-кораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на хидрометеорологичнаинформация.
Създадено на основата на имущество – държавна собственост, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му цели. Съгласно чл.103 ЗМПВВППРБ пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Държавно предприятия „Пристанищна структура“ стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с държавата субекти. По силата на чл. 92а, ал.2 ЗМПВМППРБ територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост освен на държавата, и на общините, и на физически и юридически лица, което е аргумент в подкрепа на стопанския характер на дейността.
Предприятието не е държавен орган, нито е организация-носител на административни правомощия по смисъла на §1,т.1 от допълнителни разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Неговите управителни органи не издават административни актове с властнически характер, при неизпълнението на които може да бъде приложена държавна принуда. Министърът на транспорта и съобщенията, чиито задължения, свързани с дейността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, са изброени в чл.115о ЗМПВМППРБ, упражнява правата на държавата като собственик в управлението на предприятието. Тези задължения се разграничават от задълженията, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата в Република България, които министърът изпълнява в качеството си на държавен орган.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ не е и администрация, която подпомага изпълнението на функциите на орган на изпълнителната власт. Предприятието не може да се характеризира и като организация, която предоставя обществени услуги по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.
Събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, също не носи белезите на административна дейност. Съгласно чл.103в, ал. 1 ЗМПВМППРБ корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение, заплащат пристанищни такси. Таксите се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището и включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси; 3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност. Таксите по ал. 1, т. 1 – 4 се събират от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и се разходват за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата. Таксите по ал.1, т.5 се събират от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и се разходват за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Събираните от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ пристанищни такси не са държавни такси. Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за държавните такси, държавните такси събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. Разпоредбата на §2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси изключва от приложното поле на закона таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и Закона за защитените територии. Тази разпоредба съдържа изрично уточнение за държавните предприятия, посочвайки, че събираните от държавните предприятия такси се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет. Така е предвидено и в чл.103в, ал.4 ЗМПВМППРБ, според който Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя размера на таксите по ал. 2 и 3.
Таксите представляват държавни финансови вземания, установени по основание със закон, които се дължат срещу услуга, извършена от държавната администрация. Таксите формират приходи в държавния бюджет. За разлика от таксите, представляващи публични държавни вземания съгласно чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, събираните от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ пристанищни такси от корабите, които посещават пристанища с национално значение, се събират за ползването на пристанищната инфраструктура, която е държавна собственост /чл.103в ал.2 ЗМПВМППРБ/. Основание за плащането на таксите в полза на държавното предприятие в случаите на чл.103в, ал.5, предл.1 ЗМПВМППРБ са направените от предприятието разходи за обезпечаване на достъпа до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл.107-109 чрез поддържане на акваторията или подходните канали към тях и от значение е обстоятелството, че таксите не постъпват в държавния бюджет, а формират приходи на държавното предприятие.
С оглед изложеното, настоящият петчленен състав намира, че разглеждането на предявените искове е от компетентността на гражданския съд – Софийски градски съд.
По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба вх.№3645/07.04.2016г., подадена от „Валмар Ойл“ ЕООД, е Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: