О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2 /2012 година
за да се поизнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 5/ 14. 07.2011 год., по възз.т.д.№ 439/2011 год., в частта му, с която е обезсилено решение № 64 от 13.01.2011 год., по гр.д.№ 10011/2009 год. на Пернишкия районен съд за заплащане на настоящия касатор, в качеството му на ответник, сумата 4 067.81 лв., представляваща неустойки за забава по сключени между страните 5 договора за услуга : № 526-б/24.10.2007 год.; № 292-Б/ 05.03.2007 год.; № 026-В/07.12.2007 год.; № 000591-С/25.06.2008 год.; № 230-С/ 11. 04. 2007 год. и е прекратено производството по същото, както и в частта му, с която е отменено горепосоченото решение на ПРС по отношение присъдените на касатора деловодни разноски по компенсация в размер на сумата 467.81 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основното възражение на касатора срещу процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, в частта му предмет на подадената касационна жалба, е обосновано с липсата на процесуална забрана в производството по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъдат заявени при условията на евентуалност и други установителни искови претенции, които не касаят издадената заповед за изпълнение, но са свързани с конкретното правоотношение, обусловило издаване на същата.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поддържа, че прилагането на първия от визираните критерии за селекция се налага поради наличието на „ аналогични на процесния случай, по които има противоположна съдебна практика”, израз на която е решение № 60 от 25.03.2010 год., по гр.д.№ 394/2009 год. на ІV-то г.о. на ВКС, а при евентуално изразено от касационната инстанция несъгласие с това разбиране, то следва да се приеме, че „разглежданият случай” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Допълнително, след дадени му по реда на чл.285, ал.1 ГПК указания ТД- касатор е формулирал конкретния въпрос на процесуалното право, по отношение на който поддържа едновременно наличие на селективните критерии по т.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: ”Допустимо ли е за съвместно разглеждане обективно евентуално съединен иск с иска по чл.422, ал.1 ГПК , във вр. с чл.415, ал.1 ГПК?”.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационната жалба, позовавайки се на цената на всяка една от предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искови претенции и процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, а алтернативно и срещу допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но срещу въззивен съдебен акт, който, по силата на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, не подлежи на последващ инстанционен контрол, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в „Д. вестник”, бр.100 от 21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид размера на всяко едно от претендираните вземания – обща главница по 5 договора за услуги, сключени между страните в размер от 8442 лв. и неустойки от 1736.60 лв. и от 4067.81 лв. и качеството на последните на търговци – ТД, правно и структурно обособени в ООД и АД – арг. от чл.
286, ал.3 ТЗ.
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Пернишкия окръжен съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационното производство, от категорията на положителните.
Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред Пернишкия районен съд е било образувано преди посоченото по- горе изменение на процесуалния закон – на 29.10.2009 год..
С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция.
Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата – 15.08.2011год.
От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване, щом цената на всеки един от предявените в обективно кумулативно съединяване искове е под 10 000 лв..
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че последователно в практиката си, вкл. при действието на ГПК/ отм./ ВКС е поддържал разбирането, че при наличие на обективно съединени искови претенции за парични вземания, имащи поради различния си произход самостоятелен характер, с цена на всеки отделен иск под 10 000 лв., решението касаещо същите е изключено от обсега на осъществявания от ВКС касационен контрол, независимо от общата им сборна цена, тъй като предявени самостоятелно тези искове несъмнено биха били необжалваеми, като начинът за определяне на дължимата за разглеждането им обща д.т. и формираната по въз основа на същата имуществена тежест, която се създава за страната са ирелевантни за приложението на чл.280, ал.2 ГПК не биха могли да аргументират различно от изразеното по- горе становище.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.280, ал.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх. на ПОС № 5007/15.08.2011 год. против въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 5/14.07.2011 год., по възз.т.д.№ 439/2011 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2/2012 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: