О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 04.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4698/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. И. Х.-частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, рег. № * при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе, против определение № 815 от 03.09.2019 год. по ч. гр. д. № 562/2019 год. на Софийския окръжен съд. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 12.07.2019 год. на съдия при РС – Сливница, изпълняващ функциите на съдия по вписванията при Службата по вписванията – Сливница по молба вх. № 1584 от 12.07.2019 год., с което е отказано заличаване на възбрана.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението поради недължимост на държавна такса по искане на съдебния изпълнител за вдигане на наложени възбрани и запори при изпълнение на служебното му задължение по чл. 433, ал. 3 ГПК.
За да постанови определението си Софийският окръжен съд съобразил, че в Службата по вписванията – Сливница е депозирана молба от И. Х., в качеството му на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе, с вх. № 1584 от 12.07.2019 год., за заличаване на възбрана върху недвижим имот, вписана по партида на Ф. М. М. по изп. д. № 20078320400795, с взискател по същото „Банка ДСК” ЕАД. Възбраната е вписана в книгите за вписванията на 8.04.2008 год., том. 1, акт № 5, партида 19251,75, а подадената от ЧСИ молба за заличаването й е основана на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С определение от 12.07.2019 год. съдията по вписванията отказал вписване на заличаване на възбраната поради липса на документ за платена държавна такса, съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
За да остави без уважение жалбата срещу отказа на съдията по вписванията, Софийският окръжен съд приел, че съгласно чл. 32б, във вр. с чл. 32а, ал. 1 ПВп съдията по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не отговаря на изискванията на закона, сред които е представяне на документ за внесена дължима държавна такса. Съдът се е позовал на т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 год. по т. д. № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС в горния смисъл, както и на разяснението по т. 1 от същото, че съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на тази нередовност. В случая не е представено доказателство за внесена държавна такса, дължима съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Съдът приел, че частните съдебни изпълнители дължат държавни такси, дори когато действат служебно в хипотезата на чл. 433, ал. 3 ГПК. Нито в закон, нито в подзаконови нормативни актове е регламентирано освобождаване на ЧСИ от внасяне на държавна такса в случаите, когато действат служебно, в изпълнение на императивна правна норма. Напротив, в чл. 79, ал. 1, предл. 1 ГПК е посочено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В настоящия случай прекратяването е на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и разноските са дължими от взискателя „Банка ДСК” ЕАД, като включването на дължимата такса в разноските е могло да се направи от ЧСИ преди прекратяване на изпълнителното дело.
Съдът приел за неоснователни доводите на ЧСИ, че в хипотезата на чл. 433, ал. 3 държавата му е възложила изпълняването на публични функции, поради което е освободен от заплащане на държавна такса. Изложил е, че в разглежданата хипотеза, имайки предвид предмета на делото, ЧСИ е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване заличаване на възбрана, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В приложеното към частната касационна жалба изложение е формулиран въпрос: Следва ли да се събира такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, с твърдение за наличие на разнопосочна практика по него.
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като по поставения в изложението въпрос вече е налице практика на ВКС – определение № 7 от 9.01.2020 год. по ч. гр. д. № 4694/2019 год. ІІ г. о. на ВКС, на което обжалваното определение не противоречи.
В него е прието, че вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществява в охранително производство, разноските по което са за сметка на молителя – чл. 541 ГПК. За заличаване на възбрана се дължи държавна такса, съгласно чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /ДВ бр. 94 от 25.11.2005 год./ Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК е съдебният изпълнител /т. 8 от ТР № 7 от 25.04.2013 год. по т. д. № 7/2012 год. ОСГТК на ВКС/, поради което и съгласно чл. 541 ГПК задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство. Освобождаването от задължението за плащане на държавни вземания – в случая дължимата държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в него предпоставки. Съгласно ТР № 1 от 21.05.2009 год. по т. д. № 1/2008 год. ОСГК на ВКС приложение в охранителното производство на основание чл. 540 ГПК намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е съответно – съобразно спецификите на охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в Решение № 3 от 8.07.2008 год. по конст. д. № 3/2008 год. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Въз основа изложените съображения в цитираното определение е прието, че съдебният изпълнител дължи държавна такса за направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство, освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита освободен от това задължение.
В настоящия случай се касае за наложена от ЧСИ възбрана върху имот, частна собственост, във връзка със събирането на частно вземане. В тази хипотеза не са налице законови разпоредби, по силата на които за заличаване на възбраната в изпълнение на разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК ЧСИ да е освободен от заплащане на държавна такса към Агенцията по вписванията съгласно тарифата, поради което и чл. 84 ГПК е неприложим. В този смисъл е и постановеното от Софийския окръжен съд определение, поради което и съответствието му с горната практика на ВКС /а друга не е представена/, изключва наличието на основания за допускане на касационно обжалване както по чл. 280, ал. 1, т. 1, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 815 от 03.09.2019 год. по ч. гр. д. № 562/2019 год. на Софийския окръжен съд по подадената от частен съдебен изпълнител И. И. Х., рег. № * при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе, частна касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: