О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 07.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1605/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Б. П. срещу решение №97 от 15.04.2016г., постановено по в.т.д. №73/2016г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №170/20.10.2015г. по т.д.№56/2015г. на Добрички окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с разпоредбите на чл.20, чл.20а, чл.107, чл.110, чл.150 ал.1 и чл.172 ЗЗД въззивният състав е приел, че в случая не е налице обективна новация на договора, която да е довела до отпадане на даденото първоначално обезпечение по договора за кредит. Излагат се съображения, че сключените 5 бр. анекси към договора коренно са променили вида и характера на първоначалния договор, а не само са удължили срока за погасяване на изискуемия дълг. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл.146 ал.1 т. 2-5 ГПК при изготвяне доклада по делото. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от К. П. отрицателен установителен иск, респективно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с присъждане на направените от касаторката разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа наличието на допълнителните предпоставка по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като поставя седем материалноправни и два процесуално правни въпроси, за които твърди че са обусловили решаващите изводи на съда. Представя копия от съдебни решения и определения в подкрепа на твърдението, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, респ., че се решават противоречиво от съдилищата.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма]” ЕАД, в който се твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване като се сочи, че поставените от касатора въпроси са решени в съответствие с цитирани в отговора решения на ВКС. Същевременно се твърди, че въззивното решение е правилно по съображение, че ищцата в съучастие с лицето М. Д. са поискали да заблудят банката чрез ипотекирането на процесния имот и провеждането впоследствие между тях на симулативен процес за разваляне на договор за дарение на ? иц.ч от същия имот.
Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/ и Д. И. С., не са представили писмени отговори на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №170/20.10.2015г. по т.д.№56/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Б. П. отрицателен иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.150 ЗЗД срещу [фирма], [фирма] /в несъстятелност/ и Д. И. С. за признаване на установено, по отношение на ответниците, несъществуването към 16.07.2014г. на договорното ипотекарно правоотношение, учредено с нот.акт №128 от 18.04.2007г. на нотариус С.И., по отношение на притежаваната от К. П. ? ид.ч. от ипотекирания имот.
Във въззивното решение е посочено, че на 16.04.2007г. между [фирма] /сега [фирма]/ – кредитодател и [фирма] /сега [фирма]/ – кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит № 07020, съгласно който банката отпуска на кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства в размер на 500 000 лв. В чл.35 т.3 от договора за кредит страните са договорили обезпечение на кредитното задължение – учредена договорна ипотека в полза на банката от М. Д. З. върху собствения й недвижим имот находящ се в [населено място], [улица]. С влязло в сила съдебно решение на РС Балчик по молба на К. П. е било отменено дарението на ? ид.ч. от ипотекирания имот.
Както е посочено в мотивите на влязлото в сила определение №15/18.01.2015г. по ч.т.д.№3456/2014г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по спор за подсъдност по исковата молба на К. П. срещу [фирма], [фирма] /в несъстятелност/ и Д. И. С., в конкретния случай ищцата е предявила иск, за да установи несъществуването на право за кредитора [фирма] да проведе принудително изпълнение върху собствената й ? ид. част от недвижим имот на основание ипотеката, учредена за обезпечаване на вземане към трето лице – длъжник по договор за банков кредит. С оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 44/15.01.2010 г. по ч. т. д. № 725/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, /която практика настоящият състав изцяло възприема/, при предявен иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на ипотека цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от данъчната оценка на ипотекирания имот, тъй като предмет на делото е валидността на ипотеката. Даденото разрешение е относимо не само към исковете за установяване недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договор за ипотека, независимо от съществуването и размера на обезпеченото с ипотеката вземане.
Предвид изложеното, настоящият състав потвърждава извода в определение №15/18.01.2015г. по ч.т.д.№3456/2014г. на ВКС, ІІ т.о., че цената на отрицателния установителен иск на К. Б. П. е 9 219.90лв., определена по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК в размер на данъчната оценка за ? ид. част от ипотекирания имот /съобразно представеното удостоверение пред първата инстанция за данъчната му оценка/. С оглед страните и предмета на въведения с иска правен спор делото, по което е постановено обжалваното решение, е търговско и тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лв. /с изменението на чл.280 ал.2 ГПК – ДВ бр.50/3.07.2015г./, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Подадената срещу необжалваем съдебен акт касационна жалба е процесуално недопустима и на това основание следва да бъде оставена без разглеждане.
Без значение за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от закона /чл.280 ал.2 т.1 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Б. П. срещу решение №97 от 15.04.2016г., постановено по в.т.д. №73/2016г. по описа на Варненски апелативен съд,
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :