О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 07.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 116 по описа за 2018 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. Р. И. от [населено място], [община], чрез адв. Б. М., против въззивно определение № 1089/13.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 382/2017 г. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 219/31.07.2017 г. по гр. д. № 97/2017 г. на Златоградския районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК производството по делото е прекратено.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност, необоснованост и недопустимост на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с формулиране на следните процесуалноправни въпроси:
1. Допустим ли е иск за установяване на размера на отклонението при трасиране на регулационна линия, която представлява имотна граница по приложен план, с оглед определяне точното местоположение на място при наличие на деформация на плана, съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /отм./, заменена от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и с оглед особеностите на този иск дали ще се поглъща от иска за собственост? и
2. Какъв е характерът на исковете по пар. 22, ал. 3 ПЗР на ЗИЗУТ и чл. 18, ал. 5, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и какво е съотношението им с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР? Жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС, като е приел, че е налице идентичност по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че спорът е за правилното трасиране на място на имотната граница и изводът на съда за недопустимост на иск за кадастрална грешка, ако няма кадастрална карта е неправилен. Неоснователно съдът е преквалифицирал иска, като е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост, а не с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /нова-ДВ, бр. 86/2017 г./ – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответната страна – С. А. С., чрез пълномощника й адв. К. Г. оспорва частната жалба по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор с искане да се остави в сила обжалваното определение и да й се присъдят направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване съобразно критерия по чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр.86/2017 г./ и е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това същата е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК въззивният съд е приел, че Златоградският районен съд е сезиран от ищеца /жалбоподател в настоящето производство/ Н. Р. И. с искане да бъде признато за установено, че по отношение на имотната граница между имоти с кад. № 99 и кад. № 98, в кв. 24 по плана на [населено място], общ. З., обл. С., към момента на уреждане на регулационните сметки, регулационният план е бил приложен, поради което границата между двата имота съвпада с изградената на място масивна ограда, като при трасиране на място е налице кадастрална грешка в рамките на допустимите отклонения. Искането е да се установи, че към момента на прилагане на регулационния план на [населено място] от 1978 г. и с уреждане на регулационните сметки, ищецът е собственик на 17 кв. м. от УПИ ХІ-98 в кв.24 по ПУП на [населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е положителен установителен за собственост за процесните 17 кв. м. /въпреки квалификацията на ищеца като такъв по чл.54, ал. 2 ЗКИР, във вр. с пар.22, т.1 и т.2 ЗР на ЗУТ/ към минал момент, поради което липсва правен интерес от предявяването му и същият е недопустим. Установяването на правото на собственост към настоящия момент също е недопустимо, доколкото страните са обвързани със сила на пресъдено нещо от влязлото в сила решение от 28.11.2013 г. по гр. д. 425/2012 г. на Районен съд – Златоград, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС. Спорното материално право, индивидуализирано със страните и съдържанието си, както и с основанието, от което произтича е едно и също – процесните 17 кв.м., т.е. става дума за една и съща повърхнина и местоположение земна площ и спорът не подлежи на пререшаване с оглед формираната сила на пресъдено нещо по него. Съдът е приел за неоснователно и твърдението, че построената по законен ред ограда в рамките на допустимите отклонения представлява трасирана регулационна линия. Констатирал е, че дори искът да е предявен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР производството отново подлежи на прекратяване, тъй като с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, ищецът е осъден да предаде владението на процесната част от имота на ответника С. А. С.. Относно твърденията, че приложеният регулационен план е изменен след уреждане на сметките по регулация, но това обстоятелство не е отразено в кадастралния план е прието, че са въведени като защитни възражения в производството по чл. 108 ЗС и са обсъдени от съда. Процесуалната недопустимост на иска е обоснована с разясненията, дадени в т. 4 и т. 5 от ТР 8/26.02.2016 г. по тълк. д. 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и с разрешенията дадени в ТР3/15.07.1993 г. по гр. д. 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР 3/28.03.2011 г. по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието, че предметът на делата /установителен или осъдителен иск за собственост и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР/ в установителната им част е идентичен, и искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
В разглежданата хипотеза касационно обжалване не може да се допусне, тъй като не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правния извод във въззивното определение по спорния предмет. Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не са обуславящи извода на съда, а по същността си представляват доводи за неговата неправилност поради твърдяното необсъждане на обстоятелствата и оплакванията на жалбоподателя. Посочените въпроси са неотносими, доколкото съдът не се е произнасял по тях, съответно същите не са предопределили изхода на делото. Въззивният съд е приел, че е предявен положителен установителен иск за собственост, въпреки квалификацията, дадена от ищеца – чл. 54, ал. 2 ЗКИР, във вр. с § 22 ЗР на ЗУТ. Изводите на съда са в съответствие с ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, в което е прието, че грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правата на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие. При уважен иск за ревандикация ищецът може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план. В случая въззивният съд правилно е приел, че силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за пререшаването на спора, производството по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот и спорът за материалното право, породен от твърдяната кадастрална грешка не подлежи на пререшаване.
Обжалваното определение не и очевидно неправилно, защото не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна правна норма, нито на основни съдопроизводствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт, наличие на явна необоснованост.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество, а с оглед този изход на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в него разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1089/13.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 382/2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 219/31.07.2017 г. по гр. д. № 97/2017 г. на Златоградския районен съд за прекратяване производството по делото, на основание чл. 130 ГПК, по подадената от Н. Р. И. от [населено място], [община], чрез адв. Б. М., частна касационна жалба против него.
ОСЪЖДА Н. Р. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], № 7 да заплати на С. А. С. от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: