О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр.София, 08.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №644/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение №570/1.07.2009г., постановено по ч.гр.дело №496/2009г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 28.04.2009г., по гр. д. №39/2009г. на Районен съд, гр. Л., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск. Жалбоподателят Н. Б. Б. от гр. П. иска отмяна на определението като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Б. се позовава на разрешен от съда съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявен установителен иск, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ и решен в противоречие със съществуваща по този въпрос съдебна практика/ чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
В писмен отговор дружеството “Е” А. , счита частната касационна жалба за недопустима, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, а по същество – становището му е за неоснователност на жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК , от надлежна страна по делото.
Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, пред който е обжалвано определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по предявен от жалбоподателят Б. установителен иск. Обжалвания съдебен акт, съгласно чл.274, ал.3 ГПК ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел за недопустим предявения от Б. срещу “Е” А. установителен иск, с мотиви, че отричаното от ищеца с дружеството правоотношение по три броя фактури, е установено с влязло в сила съдебно решение по т.дело №110/2004г., по което като ответник е бил конституиран жалбоподателя. Направен е извод, че разрешения от съда спор с влязло в сила решение е процесуална пречка за разглеждане на предявения от ищеца установителен иск.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, макар разрешения от съда въпрос за допустимостта на предявения от ищеца установителен иск да е съществен процесуален и материалноправен въпрос/ чл.280, ал.1 ГПК/, поради отсъствие на втората допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Тя ще бъде налице когато разрешения от въззивния съд правен въпрос е в противоречие със разрешен с влязло в сила решение, респ. определение на граждански съд по сходен правен въпрос. От представените съдебни актове, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не попадат решение №4182 от 25.08.1998г. по адм. дело №1436/1998г. на Върховния административен съд и определение от 28.11.2002г. на СГС, първото защото е постановено от административен съд, а второто защото няма данни да е влязло в сила, поради което същите не следва да бъдат обсъждани дали са относими към разрешения в обжалваното определение правен въпрос.
По конкретното дело ищецът Б е предявил иск за установяване, че издадените от ответното дружество данъчни фактури № 1* от 23.11.2001г., № 1* от 21.12.2001г. и №1220 от 26.04.2002г. “ са издадени на едноличния търговец – физическо лице с наименования “Б””, а не на ЕТ “Б”, защото към датата на издаването на фактурите той е заличен като ЕТ, а посочените във фактурата данъчен номер и Б. са регистрирани на ЕТ “Б”. Правният си интерес от предявяване на установителния иск, ищецът обоснова с възможността да установи едно ново обстоятелство по делото и да използва влязлото в сила решение като ново писмено доказателство за подаване на молба за отмяна по реда на чл.305, т.1 ГПК, както и да установи действителното правно отношение с ответника по трите фактури, като различно от това установено с влязлото в сила решение по т.дело №110/2004г. Жалбоподателят пред настоящата инстанция оспорва, че с предявения иск е целял да оспори съществуването на правоотношение между него и ответника по трите фактури, поддържано пред въззивния съд / спр. въззивната жалба/, не се поддържа и не може да се приеме обаче от фактите и питутима на исковата молба, че е предявен установителен иск за установяване истинността или неистинността на документ, в случая на три броя фактури. С решение №1006 от 30.07.2001г. по гр.дело №153/2000г. на ІV г.о. е дадено разрешение за правото на заинтересованата страна да оспори истинността на документ по реда на чл.97, ал.3 ГПК отм., а с решение № 885 от 12.06.2002г. по гр.дело № 95/2001г. на ІV г.о. ВКС се е произнесъл за правото на ищеца да прецени в какъв обем ще търси искова защита на правото си на собственост, чрез предявяване на отрицателен или положителен установителен иск, като правния интерес се определя от поведението на ответника спрямо възникналия между страните правен спор/ искове по чл.97, ал.1 и чл.3 ГПК отм/. Обсъждането на данните по конкретното дело и представените два броя определения на ВКС обосновават извод за отсъствие на сходство между разрешения процесуален въпрос, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество на частната касационна жалба.
Не следва да се обсъжда втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане разглеждане на частната касационна жалба по същество доколкото жалбоподателят е посочил бланкетно закона и не и изложил никакви правни аргументи.
В. от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №570 от 1.07.2009г., постановено по ч.гр.дело № 496/2009г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: