О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26/08.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 430 по описа за 2017 г. и т. д. № 60 282 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 и по чл. 282 ГПК.
Относно производството по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 07.06.2016 г., с което е уважена молбата на К. Н. Б. за издаване на изпълнителен лист по присъдените й вземания с решение № 611/ 31.03.2016 г., поправено с решение № 938/ 10.05.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г. на Софийски апелативен съд при солидарната отговорност на М. Г. К. – П. и Л. П. П., както следва:
· с правна квалификация чл. 99, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 100 000 евро, ведно със законната лихва от 25.09.2012 г.;
· чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 евро – законни лихви в периода 04.10.2011 г. – 24.09.2012 г. и
· чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за сумата 20 000 евро – обезщетение за пропуснатия доход от влагане на сумата от 100 000 евро на срочна депозитна банкова сметка в периода 02.10.2007 г. – 19.09.2011 г., ведно със законната лихва от 25.09.2012 г.
Разпореждането обжалват М. П. и Л. П. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Искането да бъде отменено обосновават с доводи, че: 1) противоречи на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание (Регламент ЕО № 805/ 2004); 2) жалбоподателят М. П. не живее на адреса по решението; 3) решението е недопустимо, евентуално неправилно и 4) не са представени доказателства К. Б. да е изпълнила свое насрещно задължение, което обуславя изискуемостта на присъдените вземания.
Ответникът по частната жалба, К. Б., възразява, че е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частните жалби с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 407 ГПК), поставени в негова компетентност (правилото от чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (разпореждането обжалват длъжниците по изпълнителния лист), при спазване на срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Частните жалби са неоснователни. Съображенията са следните:
Разпореждането съответства на чл. 404, т. 1, пр. 3 ГПК, с която законът допуска предварителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Постановяването му в противоречие с Регламент № 805/ 2004 не е възможно. Притезанията по решението нямат международно-правен елемент, а страните имат местоживеене на територията на Република България. Изложеното изключва предметния обхват на Регламента.
Извършената проверка съответства на изискванията от чл. 406, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че решението е изпълнително основание, редовно е от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжниците. Условен диспозитив решението не съдържа, а въззивният съд е нямал задължение да установява допълнителни предпоставки на признатото право на принудително изпълнение срещу двамата длъжници. Индивидуализиращите им белези са възпроизведени в степента, която обективното ни процесуално право изисква. Посочени са техните имена и единен граждански номер, включително е съобразена поправената очевидна фактическа грешка в този на жалбоподателя П., допусната с основното решение. Оплакванията на жалбоподателите, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, надхвърлят обхвата на проверката по чл. 406, ал. 1 ГПК, която въззивният съд извършва и нямат значение за изхода на настоящото производство по частните жалби. Касационната инстанция е длъжна да потвърди законосъобразния съдебен акт (арг. от чл. 278, ал. 4, вр. чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК).
Относно производството по чл. 282 ГПК.
Жалбоподателите М. П. и Л. П. подават касационни жалби срещу осъдителното въззивно решение и правят искане Върховният касационен съд да спре неговото изпълнение (чл. 282 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е длъжен да се произнесе и по тези искания. Макар с отделен акт (по две молби под общ вх. № 13 421/ 28.09.2016 г. на Софийски апелативен съд), исканията по чл. 282 ГПК са заявени под отрицателно процесуално условие – неоснователност на частните жалби срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на решението. Процесуалното условие е осъществено.
Искането по чл. 282 ГПК има допустим предмет. Чл. 404, т. 1, пр. 3 ГПК признава предварителното изпълнение на осъдителното въззивно решение, но чл. 282, ал. 1 ГПК изключва суспензивния ефект на касационните жалби. Правят го легитимирани страни – осъдените касатори, на които принадлежи интересът от упражненото право. Касационните жалби са редовни и допустими. Следователно молбите по чл. 282 ГПК настоящият състав следва да разгледа по същество.
Чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК поставя тяхната основателност под изискването за надлежно обезпечение до размера на сбора от присъдените суми. Изпълнението на въззивно решение настоящият състав следва да спре, ако касаторите извършат обезпечението. Кумулативното субективно съединяване на уважените искове не изисква всеки от тях да извърши обезпечението. С обжалваното решение ответниците по касация са осъдени солидарно. Процесуалното ни право зачита теорията на засегнатото имуществено благо, а ответникът по касационните жалби би се удовлетворил чрез принудително изпълнение върху осребримо, респ. обезпечено имущество, което принадлежи на който и да е от двамата касатори. На този етап липсват доказателства за извършено обезпечение до общата сума от 130 000 евро.
В исковото производство страните са обсъждали, но не са представили договор за учредяване на ипотека, за да може касационният състав да възприеме като изпълнено задължението, което касаторите поемат с договора за поръчка към кредитора на прехвърлените на ответника по касация вземания – да извършат реално обезпечение на вземането от 100 000 евро. Ако обезпечението е извършено, ответникът по касация се ползва от него, а учредената ипотека би имала в предметния си обхват и вземането по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 10 000 евро, за което касаторите също са осъдени солидарно с въззивното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Г. К. – П. и на Л. П. П. срещу разпореждането от 07.06.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист.
Указва на касаторите да представят доказателства за внесена парична гаранция до размера на сумата от 130 000 евро или за друго обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ГПК, извършено в полза на К. Н. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
След представянето на доказателства за извършено обезпечение делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.