О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
С., 09.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3619 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 345/11.І.2013 г. на А. С. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 2571 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с–в, от 3.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 2673/2013 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу протоколното определение на СГС, ТК, с-в V-15, от откритото с.з. на 21.ІІІ.2012 г. по т. д. № 4241/2011 г. – относно частично прекратяване на първоинстанционното пр-во, като образувано по процесуално недопустим иск установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А. Сл. К. срещу ответното [фирма], с предмет: „прогласяване нищожност на решение на Общото събрание на акционерите, проведено на 26.Х.2011 г. и отнасящо се до извършване на промени в надзорния съвет на това търговско дружество”.
Като поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, частният касатор К. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на делото на първостепенния съд с оглед произнасяне по съществото на тази съединена под условието на евентуалност искова претенция, с която той е бил сезиран.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор К. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение САС се е произнесъл по значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправен въпрос: дали процесуалната недопустимост на установителния иск за прогласяване нищожност на решение на ОС на акционерите произтича от обстоятелството, че въз основа на това решение следвало да бъде заявено вписване на промяната в състава на надзорния съвет на същото търговско д-во. Съответно в „противоречие с практиката на ВКС и съдилищата” било произнасянето на САС по правния въпрос дали изтъкнатите едни и същи пороци на решението на ОС на акционерите могат едновременно имат за последица неговата незаконосъобразност, т. е. отмяната му или прогласяване на нищожността на същото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК по допустимостта на частното касационно обжалване, инвокирайки доводи, че въззивният съд законосъобразно е потвърдил първоинстанционното определение за частично прекратяване на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на А. Сл. К. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на тълкувателно решение № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. нищожност на решение на Общо събрание на дружество може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно и той може да бъде съединен с иск по чл. 74 ТЗ „при условията на евентуалност на конститутивния иск”, за който важат сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ Следователно обратното съединяване, каквото именно е било процесното, при което искът за нищожност на решенията на ОС на [фирма] е бил предявен вместо като главен – под условието на евентуалност спрямо поддържания конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, е категорично отречено като процесуална възможност с посочената задължителна практика на ВКС. Това от своя страна логически изключва наличието на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 290 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2571 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 3.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 2673/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2