О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 7659/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. Д. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 5391/25. 06. 2013 г. срещу определение от 22. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 122/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С молба –уточнение вх. № 6703/01. 08. 2013 г. жалбоподателят е заявил касационни основания.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по молба на М. Д. срещу ”П ” Е., [населено място], с която са предявени два иска – иск за сумата 790 000 лв. обезщетение за наем и иск за сумата 4 351 2000 обезщетение за пропуснати ползи. С исковата молба М. Д. е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 28. 06. 2012 г. по гр. д. № 17501/2012 г. на Софийския градски съд. С частна жалба вх. № 79502/24. 07. 2012 г. М. Д. е поискал отмяна на разпореждането от 28. 06. 2012 г.. Бургаският апелативен съд с определение от 22. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 122/2013 г. е оставил без уважение частната жалба на М. Д. като е приел за недоказано твърдението на молителя, че не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалване с частна жалба пред ВКС на определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, е допустимо при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, по въпрос решаван противоречиво от съдилищата или въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, изводите и определението на Бургаския апелативен съд като въззивна инстанция, са обусловени от констатацията на същия съд, че жалбоподателят Д. – молител по чл. 83, ал. 2 ГПК, не е установил твърдението си за липса на средства, като не е представил доказателства за обстоятелствата, изрично посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК или други обстоятелства, относими към това негово твърдение. Съдът е посочил, че липсват данни за семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост на жалбоподателя. Взета е предвид служебна справка, че М. Д. е вписан като управител и съдружник на търговски дружества, които развиват дейност, тъй-като не са обявени в ликвидация или несъстоятелност. Не са представени доказателства, че Д. е регистриран в бюрото по труда като безработен и не получава доходи. Изводът на решаващия съд, че не са налице основания за освобождаване от заплащане на държавна такса, е доказателствен извод, не представлява разрешаване на конкретен правен въпрос и не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната жалба на М. Д. от [населено място] срещу определението от 22. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 122/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: