О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1090/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Г. Г. и Н. Г. Г. против решение №52/18.05.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №41/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №133/13.10.2008г. по гр.д. №524/2006г. по описа на Бургаски районен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Н. Г. Г. и Н. Г. Г. и К. ”С” с. К.,че П. „К” с. К. е изключителен собственик на недвижим имот представляващ почивна станция в гр. Н. сграда,състояща се от партер с разположение на него фоайе,кухня и столова с прилежащи помещения и санитарни помещения и над него два етажа с леглова база-хотелски стаи,построени чрез отстъпване право на строеж върху УПИ * в кв.95 по плана на гр. Н.,цялата станция с разгъната площ от 1282 кв.м при описани в решението граници на имота и осъжда Н. Г. Г. и Н. Г. Г. да предадат на ППК”К” с. К. собствените на кооперацията 1/3 идеални части от описания по-горе имот и собствените 8 % от този имот,заемани от ответниците бед правно основание,като отменя нот.акт №56/2002г. и нотариален акт №121/2004г.,на основание член 431 ал.2 от ГПК/отм/,както и са присъдени разноски по делото.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,отнасящ се до тежестта на доказване при предявен ревандикационен иск,в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като се позовава на: Решение №1125/18.11.2008г. по гр.д. №4356/2007г. по описа на ВКС,ІVго,според което за да бъде уважен ревандикационния иск ищецът на първо място трябва да установи,че е собственик на спорната площ и Решение №1232//5.12.2008г. по гр.д. №6203/2007г. по описа на ВКС,ІІІго,според което за да се уважи иска с правно основание член 108 от ЗС ищецът следва по безспорен начин да докаже,че е собственик на процесния имот,че ответниците упражняват фактическата власт върху имота без правно основание,като предпоставките от фактическия състав на иска за собственост следва да са налице кумулативно. Наред с това касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по матриалноправен въпрос,свързан с възможността упълномощаването на един от правоимащите от О. събрание на лицата по параграф 12 от ЗСПЗЗ да разпредели имуществото ми да породи право на собственост върху един от имотите подлежащи на разпределение,като се позовава на решение по гр.д. №352/2006г. по описа на ВКС,ІVго,постановено по спор по реда на член 33 ал.2 от ЗС относно същия обект,понастоящем предмет на ревандикационния иск между ответника по касация,праводателите на касатора и самите настоящи касатори,в което е прието,че с договора от 11.06.1996г. са били уточнени дяловете на съсобствениците в П. станция в Н. ,а по настоящия спор въззивният съд е приел,че със същия договор се урежда само разпределението на ползването на имота,но не и дяловете на отделните собственици,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ППК”К” с. К.,в писменото си възражение,счита че не са налице основаният за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В мотивите си въззивният съд е констатирал,че на основание ПМС №88/07.08.1990г. почивната станция е предадена на ТКЗєє с. К.,което е правоприемник на АПК”П” гр. Н. и е извадено от баланса на ДФ”С”-поделение КК Н. ,след което основните средства и сграда ,при прекратяване на дейността на АПК, са предадени на бригада К. ,като е прието че ищцовата кооперация ППК”К” с. К. такава,се явява правоприемник на З. кооперация с. К.,видно от приложения протокол от 26.06.1995г. на О. събрание на правоимащите по член 27 ал.1 от ЗСПЗЗ-с К. ,при което е стигнал до извода,че ТКЗєє с. К. като организация по параграф 12 от ЗСПЗЗ е разпределило имота в полза на ППК”К”с. Кортен и така последната е станала собственик на процесната почивна станция.
С оглед изложените доводи на касаторите,произнасянето на съда по посочените правни въпроси и цитираната практика на тричленни състави на ВКС в изложението на касатора ,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52/18.05.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №41/2009г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Н. Г. Г. и Н. Г. Г. да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 1566 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 т.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: