О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 11.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 696 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. Х. и В. Т. Х. против решение № 198 от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1852/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1267 от 23.04.2010г. по гр.д.№ 2718/2008г. на Пловдивски РС. С последното са обявена за относително недействителни по отношение на сънаследниците С. Е. Б., В. В. В. и Г. В. В., сделките, сключени с н.а. № 146 и № 147,т.VІІ,2005г. на нотариус Д. С., с които покойния В. В. Д. е дарил 1/100 и е продал 99/100 ид.ч. от ? ид.ч. от два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], община “М.”, а именно нива от 16,998 дка, съставляваща имот .10004 в м. “Кара тупрак” и нива от 4,999 дка , имот № 006002 в м.”К.” и е допусната делба на същите имоти с участието на наследниците на прехвърлителя и останалите наследници, както следва: В. В. Илиева, В. С. А., С. С. А., П. С. А., С. В. Х., В. В. В. и Г. В. В. с квоти по 24/288 ид.ч., С. Е. Б. Е. Р. и А. Е. В. с квоти по 12/288 ид.ч. И. И. П. и Д. И. Б. с по 6/288 ид.ч., Р. Д. В., Е. Г. Е., Д. Г. В. с квота по 4/288 ид.ч. и Д. Д. В., К. Д. В., Е. Д. В. и К. Д. В. с по 3/288 ид.ч. Отхвърлено е възражението на В. В. В. по чл. 17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба, сключен с н.а. № 147,т.VІІ,2005г., като прекриващ дарение.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.76 от ЗН.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се твърди противоречие на възивното решение с ТР № 1/2004г. т.1, тъй като съдът е приел, че нормата на чл. 76 от ЗН е приложима, защото разпореждането от един от наследниците с наследсвената му част от единствените две ниви е станало с две сделки, от които първата е дарение, което не съставлява продажба на наследство. Развита е тезата, че приложеното от въззивния съд ТР № 72/1985г. т.1 е обявено в тази си част за изгубило силата си с т.1 от ТР № 1/2004г. на ОСГК. Затова е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като материалният закон е приложен правилно и в съответствие с практиката.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Предмет на иска за делба са два земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община], обл. Пловдивска а именно нива от 16,998 дка, съставляваща имот 10004 в м. “Кара тупрак” и нива от 4,999 дка , имот № 006002 в м. “К.”, възстановени с решение № АО2А от 14.08.1995г. на ПК на наследници на В. Р. Д., починал на 14.03.1995г. Те са четири колена, като съпругата му С. В. Д. е починала преди него – през 1953г. Низходащите на общия наследодател образуват четири колена – децата му Д., Е., В. и В.. Последният – В. В. Д. приживе с н.а. № 146 и н.а.№ 147,т.VІІ,2005г. на нотариус Д. С. е дарил 1/100 ид.ч. и е продал 99/100 ид.ч. от ? ид.ч. от двата земеделски имота, находящи се в землището на [населено място] на касатора В. Т. Х..
Въззивният съд е намерил за основателно възражението по чл. 76 от ЗН, заявено от ищцата С. Е. Б. по чл. 76 от ЗН.. Такова възражение са заявили и В. и Г. В. В. – преки наследници на прехвърлителя.
По поставеният въпрос за приложението на чл. 76 от ЗН в хипотезата, когато е извършено разпореждане с цялата идеална част на наследника, но с две последователни разпореждания и когато възражението се прави не само от сънаследник на прехвърлител, а и от неговите преки наследници, следва да се допусне решението до касационен контрол на основани чл.280, ал.1 т.1 от ГПК. С ТР № 1/2004г. на ОСГК т.1 е обявено за изгубило силата си ТР № 72/1985г. т.1, т.2 предложение последно и т.4, а с т.1 е прието, че чл. 76 от ЗН не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследника се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, който е единствен в наследството на този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на прехвърляне на наследство. Въззивният съд е приел, че до колкото първата сделка е дарение, то не е налице продажба на наследство, а следователно не е налице хипотезата, описана в мотивите на ТР № 72/1985г. С ТР № 1/2004г. това разрешение е отменено, но се приема, че актът на разпореждане относително недействителен по отношение на останалите наследници, освен ако с разпоредената вещ не се изчерпва наследството. С оглед констатираното противоречие, делото следва да се допусне до касационен контрол. Освен това приебредателя В. Т. Х. /сега касатор/, съгласно същото ТР № 1/2004г. е следвало да участва в производството като главна страна, а не като трето лице помагач. Това също налага допускане на възз4ивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1852/2010г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. В. Х. и В. Т. Х..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: