ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
София, 21,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 815 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба, /дори не е посочено, че е касационна/, на К. Й. Б. от София против решение 671/18.06.2009 г., /не е посочено и решението/, по гр.д. № 1012/2009 г. на Софийски АС в частта, с която е оставено в сила решение № 770/27.02.2009 г. по гр.д. № 1490/2007 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу Г. ф. -София иск по чл.288,ал.1,т.1 КЗ за разликата над уважения размер 15 000 лв. до предявения размер 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Въпреки изрично дадените му указания, в молба, вместо изложение по чл.284,ал.31т.1 ГПК, се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС-застрахователните обезщетения, които се присъждат от ВКС са по-високи от присъденото в случая. Съдилищата прилагали различно чл.52 ЗЗД-присъждали се различни видове обезщетения и практиката относно приложението на чл.52 ЗЗД трябва да се уеднакви. От значение било точното прилагане на закона-чл.52 ЗЗД, което има значение за развитие на правото. Казусът бил уникален и подлежи на казуално тълкуване.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение. Касаторът не е представил нито едно влязло в сила съдебно решение. Неверен е доводът му, че се присъждали различни видове обезщетения и практиката относно приложението на чл.52 ЗЗД трябва да се уеднакви. По чл.52 ЗЗД се определя само един вид обезщетение-за неимуществени вреди.
Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с практиката на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По този въпрос има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 671/18.06.2009 г. по гр.д. № 1012/2009 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: