ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
София, 22.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 820/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” Е. – гр. П. срещу Решение № 126 от 19.VІ.2009 г. по т.д. № 177/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено Решение № 361 от 18. ХІ.2008 г. по т.д. № 124/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете за възнаграждение за СМР и за обезщетение за забавено плащане и е уважено възражението за прихващане на “В” Е. – гр. П., и е постановено друго, с което “В” Е. – гр. П. и “В” Е. – гр. Лом са осъдени солидарно да заплатят на “П” ООД – гр. С. лв. – възнаграждение по договор за изработка, със законната лихва от 31.V.2007 г. и 2800 лв. – обезщетение за забава, и решението е оставено в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери. Касационната жалба на ответника “В” Е. – гр. П. е срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени, и е отхвърлено възражението за прихващане за разходи за поправка на скрити недостатъци, с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че по разрешените от съда материалноправни въпроси: 1. за приложението на чл. 264 и 265 ЗЗД, 2. кои са условията за ангажиране отговорността за възникнали скрити недостатъци, 3. губи ли възложителят правата си, ако за недостатъците не е известил изпълнителя и 4. какъв е срокът за ангажиране отговорността при скрити недостатици – съдът се е произнесъл в различие с доминиращата практика по тези въпроси, което води до противоречивото им решаване – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че в чл. 264 ал. 2 ЗЗД изискването за известяване, е за явните недостатъци и има за последица приемане на работата, а за скритите недостатъци се прилага чл. 265 ЗЗД, която разпоредба не изисква незабавно уведомяване при проява на скрити дефекти. Жалбоподатателят счита, че, като възложител, в 5 годишен срок може да направи избора си за някоя от възможностите по чл. 265 ЗЗД. Сочи съдебна практика: Р. № 3174/24.VІІ.1980 г. по гр.д. №2045/1978 г. на ВКС, Р. №2927/30. ХІ. 1956 г. по гр.д. № 5857/1956 г. на ВС, Р. №557/24. Х.2008 г. по т.д. №268/ 2008 г. на ВКС, Р. от 25.І.2005 г. по гр.д. №1122/2004 г. на СГС и Р. от 22. ХІІ.2003 г. по гр.д. №17 299/2002 г. на СРС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба “П” ООД – гр. С. и “В” Е. – гр. Лом не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, могат да се изведат разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси, релевантни за делото: при появили се скрити недостатъци възложителят има ли задължение за уведомяване по чл. 264 ал. 2 ЗЗД и при неизпълнение на това задължение загубва ли правата по чл. 265 ЗЗД.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изложените материалноправни въпроси, са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, която счита, че е в смисъл, че законът изисква уведомление по чл. 264 ЗЗД само за явни недостатъци и че без уведомление до изпълнителя за скрити недостатъци, възложителят може да търси правата си по чл. 265 ЗЗД. Такава практика не се съдържа в представените копия от съдебни актове – приетото в Р. № 3174/24.VІІ.1980 г. по гр.д. №2045/1978 г. на ВКС, че ищцата има право да търси разходите по чл. 265 ЗЗД, не е разгледано в смисъл, че се касае за скрити недостатъци и че за тях законът не изисква уведомяване, Р. №2927/30. ХІ.1956 г. по гр.д. № 5857/1956 г. на ВС се отнася за давностния срок по чл. 265 ал. 3 ЗЗД, в който може да се предяви иска по чл. 265 ЗЗД, и не касае въпроса за вида на недостатъците и за приемането на изработеното, Р. №557/24. Х.2008 г. по т.д. №268/ 2008 г. на ВКС се отнася за явни недостатъци, от Р. от 25.І.2005 г. по гр.д. №1122/2004 г. на СГС и от Р. от 22. ХІІ.2003 г. по гр.д. №17 299/2002 г. на СРС не може да се приеме, че са разгледани искове за скрити недостатъци. Следователно тези решения не доказват да е налице съдебна практика по приложението на чл. 264 и 265 ЗЗД, която да е в твърдения от жалбоподателя смисъл.
Скритите недостатъци, съгласно чл. 264 ал. 2 изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците – чл. 264 ал. 2 изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264 ал. 3 ЗЗД. Въз основа на посочените законови разпоредби, е създадена съдебна практика, трайноустановена, че с неуведомяването за скрити недостатъци, се преклудира възможността на възложителя да реализира по чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. За да може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на появили се скрити недостатъци, съгласно чл. 264 ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Тази практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалването решение.
Към изложения разрешен по делото материалноправен въпрос за запазване правата на възложителя при проявили се скрити недостатъци, няма отношение поддържания от жалбоподателя въпрос какъв е погасителният давностен срок по чл. 265 ал. 3 ЗЗД, в който могат да се заявят вземания по чл. 265 ал. 3 ЗЗД за скрити дефекти. Без възложителят да уведоми изпълнителя за появили се скрити недостатъци веднага след откриването им, съгласно чл. 264 ал. 3 ЗЗД работата се счита приета и като е загубил правата за скрити недостатъци, е без значение спазил ли е срока по чл. 264 ал. 3 ЗЗД.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 126 от 19.VІ.2009 г. по т.д. № 177/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната от “В” Е. – гр. П. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: