О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260
[населено място] ,01.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1310/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против определение № 682/26.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 741/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 11.12.2017 г . по т.д.№ 2049/2017 г. на Софийски градски съд,с което е върната, на основание чл.130 ГПК, исковата молба на жалбоподателя срещу [фирма] /в несъстоятелност /, поради недопустимост на предявените с нея искове. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, акцентирайки на обстоятелството, че за него не е съществувал правен интерес да атакува отказа на синдика да приеме вземането , при първото му по ред предявяване / от 03.11.2014 г. и от предходния синдик на жалбоподателя /, доколкото и с оглед обстоятелствата към същия момент е бил съгласен с доводите за това неприемане, както и че второто по ред предявяване на същото вземане е било факт, предхождащ произнасянето по първото, респ. страната е разчитала за осъществяване на защитата си в производството по същото това второ предявяване. Жалбоподателят сочи също, че вземането му се основава на суброгиране в правата на удовлетворени кредитори на [фирма], което удовлетворяване е станало чрез публична продан на недвижими имоти на [фирма],в качеството му на ипотекарен длъжник / постановлението за възлагане по която е влязло в сила на 13.01.2012 г. – определение № 20/13.01.2012 г./ и въз основа на разпределение на постъпилите от продажбата суми , с определение № 587 / 12.04.2012 г. по описа на ЧСИ Д.Д. /, които определения са приложени за първи път към второто по ред предявяване на същото вземане. Така се твърди, че суброгирането е настъпило в срока по чл.688 ал.3 ТЗ, като няма забрана за кредитора да предяви наново вземането си, след като е спазил срока за това и първоначалното предявяване не е било уважено.
Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / – не е депозирала становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
[фирма] / в несъстоятелност / е предявил иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, за установяване вземане към [фирма] / в несъстоятелност /, като предявено на 26.09.2016 г. / вх.№ 120282 /, основаващо се на суброгиране в правата на удовлетворени кредитори на [фирма] / в несъстоятелност / – [фирма] и [фирма],след претърпяно принудително изпълнение върху недвижими имоти – собственост на ищеца. Тъй като актовете на ЧСИ Д.Д. – в частност постановление за възлагане № 20/13.01.2012 г. в полза на [фирма] и определение № 587/122.04.2012 г. за разпределение между взискателите на сумите , постъпили от осъществена публична продан, са последващи спрямо откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество, се обосновава основание за предявяване на вземането по чл.688 ал.3 ТЗ. Синдикът на [фирма] / в несъстоятелност / е включил вземането в списъка на н е п р и е т и вземания, срещу който [фирма] / в несъстоятелност / е подало възражение – вх.№ 149801 / 21.11.2016 г. . В производство по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността на [фирма] е оставил без уважение възражението, установявайки че същите вземания, основани на удовлетворяването на същите кредитори на [фирма] / в несъстоятелност /, в резултат на същото принудително изпълнение срещу недвижимо имущество на ищеца,в качеството му на ипотекарен длъжник, обезпечил задължения на ответника, са били предходно предявени / молби вх.№ 128675 и 128658 от 03.11.2014 г. /, неприети, без подадено от кредитора възражение по реда на чл. 690 ал.1 ТЗ. Съдът е счел, че с неподаване на възражение, отказът за приемане на вземанията се е стабилизирал и не може да бъде заобиколен с последващо ново предявяване на същите.
С определение по т.д.№ 2049/2017 г. на Софийски градски съд е прекратено производството по предявения иск ,с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, поради същите обстоятелства.С неподаване на възражение по чл. 690 ал.1 ТЗ срещу невключването на вземанията в списъка с приети вземания по чл. 688 ал.3 ТЗ, след първоначалното им предявяване, е счетено , че се е преклудирала процесуалната възможност за ищеца да търси защита на вземането си в рамките на производството по несъстоятелност. Въпросът за дължимостта на вземанията е решен окончателно с постановеното определение на съда по несъстоятелността от 12.08.2016 г., за одобряване на изготвените от синдика списъци и не може да се преразглежда, вкл. по исков ред.
Въззивният съд е споделил съображенията за недопустимост , поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца – принадлежност на правото на иск по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ , каквато би имал само в случай на подадено възражение по чл.690 ал.1 ТЗ срещу неприемането на вземанията му към ответника, по първоначалното им предявяване от 03.11.2014 г..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не е фомулиран правен въпрос. Сочи се очевидна неправилност на въззивното определение, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, като се акцентира на обстоятелството, че второто предявяване на вземанията е на н о в о о с н о в а н и е и обосновано с н о в и д о к а з а т е л с т в а , но дори да не би било налице ново основание / такова действително не се обосновава в хода на спора, както и в частната касационна жалба и изложението / , вземането отново следва да се приеме, предвид аналогична хипотеза по т.д.№ 1052/ 2009 г. на СГС, при която вземане на друг кредитор на несъстоятелността на ответното дружество е било прието.Така,според страната, биха се поставили в неравностойно положение кредиторите на несъстоятелността на [фирма]. Важно, според жалбоподателя, обстоятелство е и факта, че с участието си като кредитор и предвид размера на вземанията му, би съдействал за оздравяването на предприятието на ответника.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт,установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им,събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма , което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма,дължима с оглед възприетата от съда фактическа обстановка.Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Видно е ,че жалбоподателят не е обосновал очевидна неправилност, съобразно гореизложеното. Нещо повече – обосновава същата с обстоятелства, неустановими по делото: предявяване на вземания на различно от първоначалното основание,което би било относимо към допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на произнасянето на съда – чл.280 ал.2 пр. второ ГПК. Обстоятелството, че неатакуването на отказа за приемане на вземанията по първоначалното предявяване е резултат от бездействие на предходния синдик на дружеството – ищец, както и такива по възнамеряваните от същото действия, в случай на приемането му като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника, са неотносими към фактическия състав на чл.694 ТЗ и конкретно към въпроса за процесуалната легитимация на ищеца, за предявяване на иск на основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ, липсата на която е предпоставила извода за недопустимост.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 682/26.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 741/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: