ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
София, 11. юни 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 1644 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 5835/20.11.2017 на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2017, с което потвърдено определение № 7564/11.09.2017 на Благоевградския районен съд по гр.д. 1438/2017 за прекратяване на производството по искане за прекратяване на ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 6 СК.
Недоволен от определението е жалбоподателят К. Н. А., представляван от адв. Цв. Р. от Б., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за правното естество на решението за разпределение на ползването на притежаваното от съпрузите семейно жилище на основание чл. 56, ал. 5 СК и неговата обвързваща сила, както и за правото на действителния собственик или титуляр на правото на ползване да защити правото си, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по молбата Х. Т. Н., представлявана от адв. П. З. от Б. я оспорва, като счита, че не е формулиран ясно правен въпрос, който да обуславя решението по делото, а частната касационна жалба е по същество неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по искането, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от наследник на единия съпруг е предявено искане за промяна на мерките относно ползването на притежаваното от съпрузите семейно жилище, каквото право принадлежи само тям. Несъпрузи, в т.ч. наследници на съпрузите не са процесуално легитимирани да предявят искане на това основание.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съдът определя мерките относно ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 5 СК в производство по спорна съдебна администрация, като постановеното решение обвързва единствено съпрузите, но не със сила на персъдено нещо. В това производство съдът не се произнася по иск за съществуването или несъществуването на материални субективни права, а администрира гражданските правоотношения, като определя ред за упражняване на материалните субективни права. В това производство той изхожда единствено от презумптивните имуществени отношения между съпрузите и не може да обсъжда налице ли е преимуществен принос на единия от двамата нито дали е налице пълна или частична трансформация на лично имущество. Затова съгласно чл. 56, ал. 6 СК всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на постановените мерки при изменение на обстоятелствата, което обаче не изключва възможността съпругът, който в отделно производство е доказал, че имуществените отношения между съпрузите в действителност са различни от тези, които съдът е приел по брачния иск, да поиска промяна на мерките и без да е налице каквото и да било изменение на обстоятелствата.
Иск за защита на своите права върху жилището, което съдът по брачния иск е приел, че е семейно може да предяви и всяко трето лице, в т.ч. наследникът на единия от съпрузите, ако твърди, че в действителност имуществените отношения между съпрузите са различни от тези, които съдът е приел по брачния иск. В този случай съдът, като признае правата на ищеца не променя постановените мерки относно ползването на семейното жилище, а отчита, че постановеното решение не обвързва ищеца.
Съдът променя постановените мерки само ако ищец е бившият съпруг.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че от наследник на бившия съпруг е предявен иск за собственост върху жилището, което съдът по брачния иск е приел, че е семейно и по презумпция е в съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи, тъй като е придобито по време на брака на възмездно основание. По същество правилно съдът е приел също, че ищецът ще получи търсената от него защита в производството по предявения иск за собственост, но неправилно е приел, че е предявено искане за прекратяване на постановените мерки поради промяна на обстоятелствата. В исковата молба не се твърди да са настъпили каквито и да било нови обстоятелства, които имат значение за мерките по чл. 56, ал. 5 СК. Обратното, твърди се че жилището е било лична собственост на съпруга – наследодател на ищеца, а сега негов собственик е той. Действително в първоначалната искова молба е имало искане за прекратяване на ползването, но това искане е оттеглено, с което съдът е десезиран от този петитум.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск за собственост.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 5835/20.11.2017 на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2017
ОТМЕНЯ определение № 5835/20.11.2017 на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2017.
ВРЪЩА делото на Благоевградския районен съд за разглеждане на предявения иск за собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.